Определение №504 от 43418 по тър. дело №1087/1087 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 504

[населено място], 14.11.2018год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1087 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Методи А. С., чрез процесуалния представител адв. С. С. против решение № 2521/04.12.2017г. по гр.д. № 2287/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 8675/28.11.2015г. по гр.д. № 15357/2016г. на СГС, I отделение,1 състав за отхвърляне иска на касатора против „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 315 000 лв. до 500 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 13.10.2015г., при участието на третото лице помагач на страната на ответника Ф. С. Г..
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и 2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД и третото лице помагач на страната на ответника – Ф. С. Г., не подават писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя спрямо пострадалото лице на чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Установено е било извършването на ПТП на 13.10.2015г., при което ищецът е получил тежки травматични увреждания: травматичен шок; политравма; контузия на главата, гръдния кош и корема; разкъсано-контузна рана на челна област и отделяне на част от скалпа на главата; контузия на белия дроб с двустранен хидро и пневмоторакс; счупване на 2,3,4,5,6 и 7 ребро вдясно; счупване на телата на 5 и 6 гръден прешлен с изместване на телата им с увреда на гръбначния мозък; спускване на далака; разкъсване на капсулата на левия бъбрек и мезентериума / упоръка/ на тънкото черво. Констатирано е разстройство на здравето на пострадалия с опасност за живота, както и пожизнена невъзможност на движенията на долните крайници. Въззивният съд подробно е обсъдил заключението на СМЕ в частта относно състоянието на увредения непосредствено след инцидента, характера на оказаната му първа медицинска помощ, последвалите хирургически интервенции, отражението им върху физическата и психологическа цялост на лицето. Съобразена е била продължителността на болничното личение , проведените рехабилитации и физеотерапии. Съдът е заключил, че тежките травматични увреждания са довели до трайна инвалидност, като пострадалият подлежи на освидетелстване от ТЕЛК за определяне на трайна неработоспособност. Относно механизма на настъпване на ПТП решаващият състав е обсъдил удостоверениете с протокола за оглед факти от съставителя – участници в ПТП, характер и вид на вредите, място на произшествието, и заключението на САТЕ, въз основа на които е направил извод, че причина за произшествието е късното възприемане от страна на водача на автомобила на велосипедиста / ищец/ като опасност на пътното платно като касаторът се е движил на около 1-2 м вляво от края на пътното платно, а е трябвало да се движи на около половин метър от десния край на платното. По отношение на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения САС е изложил съображения, че възражението е редовно въведено с отговора на исковата молба, към която не са били приложени документи от наказателното производство, поради което и не е било необходимо към този момент това възражение да се конкретизира. При разглеждането на възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД по същество за релевантен е намерен фактическият принос на пострадалия за настъпване на вредите, а не наличието на формално нарушение от негова страна на правилата за движение по пътищата. Въззивната инстанция, въз основа на следите от произшествието, повредите по автомобила и велосипеда и предвид неоспорването на заключението на вещото лице по горепосочената експертиза, е приела, че изнасянето на 1-2 м вляво от края на пътното платно от страна на велосипедиста, при обективна възможност той да се движи плътно в дясно на платното / до половин метър от десния му край/ и нормативно задължение по чл.80, т.2 ЗДвП в този смисъл, е допринесло за настъпване на ПТП. Приносът на увредения е бил определен на 10%, а като краен резултат присъденото обезщетение след прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД възлиза на 315 000лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди по отделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал?; 2/ Може ли присъденото на пострадал обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено на основание, което не е посочено от ответника или това е допустимо, само при посочване от негова страна на конкретните действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за реализирането на вредоносните последици?; 3/ Може ли изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно същият да бъде доказан по категоричен начин, без каквито и да било съмнения?; 4/ Достатъчно ли е, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, да се докаже единствено обстоятелството, че пострадалото лице е нарушило законови разпоредби или намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че поведението му е способствало и се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?
Правните въпроси са поставени с оглед на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция ДВ бр.86/2017г./, поради противоречие между дадените по тях разрешения от въззивния съд и практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение №24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о., Решение № 166/03.08.2011г. по гр.д. № 1065/2010г. на ВКС, III г.о., Решение № 221/15.04.2002г. по т.д. № 677/2001г. на ВКС, I г.о. – по първи въпрос; Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г. на ВКС, II т.о., Решение № 69/15.03.2017г. по г.д. № 60171/2016г. на ВКС, IV г.о. – по втори въпрос; др.; Решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, II т.о., Решение № 98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, II т.о. и др. – по трети въпрос и Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 58/29.04.2011г. по т.д. № 623/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о. – по четвърти въпрос.
Настоящият състав на ВКС намира, че всички въпроси касаят процесалноправни проблеми във връзка с разглеждане на възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като липсват оплаквания от касатора относно приложението на чл.52 ЗЗД.
Въпроси първи, трети и четвърти не изпълняват изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Въведени са при обосноваване на доводи, че САС не е обсъдил устните обяснения на вещото лице и само въз основа на констатирано формално нарушение на нормативните правила е заключил, че е налице принос на пострадалото лице. Видно от мотивите на въззивното решение решаващият състав е изложил аргументи за обосноваване на извод относно местоположението на увредения на пътното платно към момента на сблъсъка: обективираните в протокола за ПТП факти за следите от произшествието, повредите по автомобила и велосипеда, участниците в инцидента, т.е. обсъдил е заключението на САТЕ заедно с всички други релевантни към въпроса за съпричиняване доказателства. Установеното от съда / без настоящата инстанция в тази фаза на развитие на касационното производство да може да извършва проверка на доказателствата/ относно наличе на причинна връзка между конкретното поведение на велосипедиста и настъпването на вредите от деликта е в резултат на преценка на доказателствения материал, а не на позоваване на формално нарушение на правилата на ЗДвП, още по–малко на твърдяното от касатора предположение за осъществяване на факти.
Вторият процесуалноправен въпрос също не отговаря на изложените от апелативния съд мотиви. САС не е приел за разглеждане възражение за съпричиняване, което не е било конкретизирано. Изрично въззивната инстанция е посочила, че в отговора на исковата молба при направено възражение за съпричиняване липсват наведени доводи от ответника за конкретни действия/бездействия на пострадалия. Едновременно с това САС е съобразил, че това процесуално действие е реципрочно на подаване на искова молба и след като с нея не са ангажирани доказателства от наказателното производство, то към този начален момент липсва задължение за ответника да мотивира подборно възражението си, а това може да бъде направено и по-късно при съблюдаване на чл.147, ал.1 ГПК – навеждане на твърдения за осъществяване на обстоятелства, за които страните не са могли да узнаят своевременно. В случая първоинстанционното производство е приключило още в първото по делото заседание, в което единственият дискутиран с оглед разпита на вещото лице въпрос е бил именно за поведението на увредения в момента на деликта. Настоящият състав намира, че произнасянето на САС по допустимостта на възражението за съпричиняване е в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по чл.290 ГПК : Решение № 98/29.06.16г. по т.д.№ 1499/15г. на ВКС и Решение № 41/26.04.2017г. по т.д. № 3133/2015г. на ВКС, I т.о. В същите е прието, че надлежно възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. С Решение № 69/15.03.2017г. по гр.д. № 60171/2016г. на ВКС, IV г.о. е допълнено, че при въведено с отговора възражение за съпричиняване, ответникът трябва да изложи фактически обстоятелства за действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането. Той може да направи това само ако исковата молба съдържа достатъчно ясно описание на обстоятелствата, при които са причинени вредите. Когато съдът е приел за редовна искова молба, която не съдържа такова описание, той е длъжен по реда на чл.145 ал.2 ГПК да изясни фактическите твърдения и на двете страни в първото съдебно заседание.
Касаторът се позовава и на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение на САС според настоящия съдебен състав на ВКС не разкрива никой от изброените по – горе пороци.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2521/04.12.2017г. по гр.д. № 2287/2017 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top