О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 504
София, 07.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март………………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 7281/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
С. П. Д. от [населено място], като майка и законна представителка на малолетния си син Б. Б. Д., е подала касационна жалба, приподписана от адв. Е. У. от АК-П., срещу решение № 1450 от 15.07.2014 година по гр.д. № 769/2014 година на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4823 от 09.12.2013 г. по гр.д. № 3081/2013 г. на районен съд-П., ХVІ граждански състав. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Основно училище „Д. М.”, [населено място], за заплащане на сумата 13 240 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от инцидент в училището на 10.10.2012 г., при който метална решетка се откачила и счупила десния крак на детето, както и за сумата 760 лева имуществени вреди, съставляваща стойността на заплатени медицински дейности и консумативи – искове с правно основание чл.49 ЗЗД. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и непълнота на доказателствата – първата част от тях касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Основно училище „Д. М.”, [населено място], чрез пълномощника си адв. Д.-Г. от АК-П., оспорва касационната жалба с писмен отговор. Счита, че не е налице както общо /чл.280, ал.1 ГПК/, така и допълнително основание /чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК/ за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Отговор е постъпил и от третото лице-помагач на страната на ответника [фирма], София, действащо чрез процесуалния си представител адв. М. Н. от АК-София. С него оспорва основателността на касационната жалба и посочените в нея оплаквания. Претендира разноски за производството.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
Касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържат формулировка на въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на изискванията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. В тях са изложени съображения за неправилност на решението поради процесуалната му и материална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. Посочено е, че въззивният състав е приел нарушение на чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК, а именно, че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест, но не е предприел съответни процесуални действия за отстраняване на нарушението. На второ място решаващият съд неправилно е възприел, че не е налице фактическия състав на деликта, т.к. металната решетка е паднала в резултат на външно въздействие, а не поради бездействие на училищната администрация.
Няма обосновка и на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 е 2 ГПК, които основания се извличат от касационния състав с оглед посочена в изложението задължителна и незадължителна практика на съдилищата. Твърдението, че решението е в разрез със задължителна практика на ВКС, или че противоречи на практиката на съдилищата, е произволно, щом не е направен разбор на тази практика и не е посочено с какво тя се различава от изводите на въззивния съд при конкретната фактическа обстановка. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването. Освен това може да се допълни, че въззивното решение не съдържа констатация за допуснато процесуално нарушение, свързано с разпределяне на доказателствената тежест, каквото оплакване има в касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото касаторът дължи на ответника разноските за касационното производство. В случая те са за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева по договор за правна защита и съдействие от 19.11.2014 г. Третото лице също претендира разноски, но не представя доказателства за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1450 от 15.07.2014 година по гр.д. № 769/2014 година на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. П. Д. от [населено място], като майка и законна представителка на малолетния си син Б. Б. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Основно училище „Д. М.”, [населено място], сумата 800 лева /осемстотин лева/, съставляваща разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.