О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
ГР. София, 14.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.05.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №204/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Конфедерация на н. с. в България /КНСБ/ срещу въззивното решение на Окръжен съд Търговище /ОС/ по гр.д. №145/09 г., с което е уважен до размер на 8 089 лв. предявеният от Областната а. – Търговище срещу касатора иск по чл.59 от ЗЗД – ищецът е обезщетен за платените от него за сметка на ответника консумативни разходи за безвъзмездно ползвания от синдиката на осн. чл.46 от КТ недвижим имот – 9 стаи от сграда, публична държ. собственост, в гр. Т..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от КТ, на които се позовава касаторът. Извлеченият от изложението материалноправен въпрос: дали предоставянето на имоти и материални условия / отопление, вода, осветление/ на синдикатите за ползване по чл.46 от КТ е винаги и изцяло безвъзмездно по силата на закона или при примерното изброяване на предоставеното предимство има сключеният между страните договор, с който в случая е уговорено друго за консумативните разноски, а когато няма договор / сключеният е нищожен/, се прилагат общите правила за неоснователно обогатяване, е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Нормата на чл.46, ал.1 от КТ е императивна, но изброяването на обекти и материални условия, които държ. орган предоставя на синдикатите е примерно, както е посочено и в теорията и указанията на МТСП, на които се позовава касаторът, като насока на правно мислене по въпроса. Обемът на безвъзмездното предоставяне зависи от преценката на държ. орган и от взаимната воля на страните. Това следва и от чл.73, ал.4 от ППЗДС / отм./, сега – чл.67, ал.4 от ППЗДС, приложими при учредяване на право на ползване върху имот – частна държ. собственост, при което условията на ползване – права и задължения на страните, поддръжка, застраховка и други /вкл. консумативи/, се определят с договор между страните. В случая предоставеното с краткосрочни договори / които според ОС противоречат на забраната по чл.16, ал.1 от ЗДС/ ползване на стаите в сграда – публична държ. собственост, е безвъзмездно, но страните са уговорили консумативните разноски да са за сметка на ползвателя. Той и реално е ползвал обекта, като е изразходил вода и ел. енергия, поради което е осъден на осн. чл.59 от ЗЗД да обезщети областната управа за платените вместо него суми за консумативите за периода 2003-08 г. Законът не е неясен или непълен и не се налага тълкуването му, затова не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването. Не е налице и основанието по т.2 при решаването на посочения въпрос: определението на Шуменски ОС по ч.гр.д. №95/04 г. е постановено в производство по чл.244 от ГПК, отм. и не формира сила на пресъдено нещо по спор, разрешен след тълкуване на чл.46 от КТ. Административната практика не попада в обхвата на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
Не е налице основанието по т.2 и по материалноправния въпрос за приложимата в случая давност – общата по чл.110 от ЗЗД, според приетото от ОС или кратката по чл.111 от ЗЗД, според първоинстанционния по делото. Несъвпадането на изводите на двете инстанции по делото не сочи на противоречиво решаване на въпроса по см. на това основание, което се обосновава с влезли в сила решения по граждански дела .
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Търговище по гр.д. №145/09 г. от 14.07.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: