3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр. София, 12.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1034/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от прокуратура на РБ срещу решение № 284/ 23.11.2016г. постановено по в.гр.д. 381/2016г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение на Кюстендилски районен съд в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати обезщетение за неимуществени вреди 6000лв. на ищеца Д. Б. И. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В жалбата си, Прокуратурата на РБ твърди, че въззивният съд не е взел предвид законосъобразните действия на прокурора в досъдебното производство, съпричиняването на противоправния резултат от ищеца, вида на мярката за неотклонение и липсата на доказателства за настъпилите неимуществени вреди. В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, Прокуратурата на РБ твърди, че по въпроса, свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е отговорил в противоречие със задължителната практика на ВКС.
За да бъде допуснато касационно обжалване, жалбата трябва да бъде допустима и въззивният съд да се е произнесъл по поставения в изложението въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС.
В случая касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в преклузивния срок срещу въззивно решение с цена на иска над 5000лв., жалбата има необходимото по закон съдържание и не попада в изключенията по чл. 280, ал.2 ГПК.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
За да бъде извършена проверка дали въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, касаторът трябва първо в изложението да формулира въпрос по тълкуване на правото и след това да обоснове наличието на предпоставките от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В случая не е формулиран правен въпрос, а и с оглед на диспозитивното начало в процеса, съдът не може да изведе правния въпрос от твърденията в жалбата и изложението. Само на това основание молбата по чл. 288 ГПК е неоснователна.
Освен това, не се установява по тълкуването на чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, въззивният съд да е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС. Кюстендилски окръжен съд е приел, че искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 6000лв., тъй като е отчел всички обстоятелства, които имат значение за увеличаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди: засягането на честта и достойнството на ищеца, влошеното психическо здраве, довело до суицидни прояви, обвинението е било повдигнато за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 209, ал.1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години. Заедно с това, въззивният съд е взел предвид и следните обстоятелства, които имат значение за намаляване на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди: неголямата продължителност на разследването /около 11 месеца/, вземането на най- леката мярка за неотклонение „подписка“, не е била ограничена възможността на ищеца да се придвижва, не е бил изваден от семейната и социална си среда, състоянието на ищеца понастоящем се било подобрило. В съгласие със задължителната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че липсата на противоправни действия от страна на прокурора е без правно значение, тъй като отговорността на Прокуратурата по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е обективна, също така съдът е приел, че ищецът носи доказателствена тежест за установяване на болките и страданията на основание чл. 154, ал.1 ГПК, взел е предвид вида на наложената мярка за неотклонение при определяне на обезщетението по справедливост на основание чл.52 ЗЗД и доколкото Прокуратурата не се е позовала на факти, съпричиняващи противоправния резултат, съдът не установил наличието на такива по чл. 5, ал.2 ЗОДОВ.
Тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, молбата за допускане на касационно обжалване е неоснователна.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 284/ 23.11.2016г. постановено по в.гр.д. 381/2016г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение на Кюстендилски районен съд в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати обезщетение за неимуществени вреди 6000лв. на ищеца Д. Б. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: