О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№505
гр.София, 03.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 413/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Н. Д. от [населено място], чрез адв.К. А. А. срещу определение № 1986 от 15.07.2011 год. по в.гр.дело № 902/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, пети гр.състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на въззивното решение № 1217 от 16.07.2010 год. в частта му за разноските. Иска се отмяна на определението и осъждане на ищците по делото да заплатят на жалбоподателката сумата 1 800 лева, представляваща платено от нея адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
С въззивното решение е потвърдено решение № 53 от 03.02.2010 год. по гр.дело № 479/2009 год. на Асеновградския районен съд, с което е бил отхвърлен предявения от Ф. Р. Д., М. Б. Д. и Н. Б. Д. срещу Л. Н. Д. иск по чл.108 ЗС. Със същото решение въззивният съд е оставил без уважение искането на Л. Н. Д. за присъждане на разноски, като е приел, че от представения договор за правна защита и съдействие № 027283/23.04.2010 год. не става ясно дали е уговорено възнаграждение именно по в.гр.дело № 902/2010 год., доколкото е уговорено за „защита по в.гр.д.№10 г. на Окр.съд-П.”. С определение № 740 от 07.07.2011 год. по гр.дело № 1548/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Със сега обжалваното определение въззивният съд е приел, че не е налице основание за изменение на решението в частта му за разноските.
Определението е незаконосъобразно.
В заседанието на въззивния съд на 04.05.2010 год. по в.гр.дело № 902/2010 год. ответницата/сега частен жалбоподател/ е била представлявана от адвоката К. А. А., който представил и окръжният съд приложил към делото договор за правна защита и съдействие от 23.04.2010 год./л.16/, в раздел ІІ, на който „Основание и предмет на договора” е вписано: „защита по в.гр.д.№/10 окр.съд П.”, т.е. не е бил посочен изрично номера на делото. На гърба на договора се намира пълномощно от същата дата, с което Л. Н. Д. упълномощава адвоката К. А. да я представлява и защитава по в.гр.дело на Окръжния съд-П. по описа за 2010 год., като е посочен номер, състоящ се от три цифри, изписани по начин, който не позволява със сигурност да се приеме,че съответстват на числото 902. Независимо от това, пълномощникът е взел участие в заседанието, в т.ч. в устните състезания по делото, а на 17.05.2010 год. е представил съобразно предоставената му от окръжния съд възможност писмена защита.
Като взе предвид, че въззивната инстанция е допуснала адвоката К. А. А. да бъде процесуален представител по пълномощие на въззиваемата/сега частен жалбоподател/ Л. Н. Д. в производството по в.гр.дело № 902/2010 год. въз основа на приетото в заседанието на 04.05.2010 год. пълномощно от 23.04.2010 год., следва да се приеме, че същото пълномощно овластява посочения в него адвокат да представлява страната именно по в.гр.дело № 902/2010 год., въпреки нечетливото изписване на номера на делото. Основание за този извод дава още и обстоятелството, че неяснотата в пълномощното от 23.04.2010 год. по отношение номера на въззивното гражданско дело по описа на Пловдивския окръжен съд за 2010 год. следва да се счита за преодоляна и с изричното му посочване в писмената защита от 17.05.2010 год.
В обобщение, договорът за правна защита и съдействие и пълномощното от 23.04.2010 год. съдържат необходимите реквизити, за да се приеме, че са изготвени по в.гр.дело № 902/2010 год. и частната жалбоподателка има право на заплатените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и в полза на частната жалбоподателка се присъди сумата 1 800 лева.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 1986 от 15.07.2011 год. по в.гр.дело № 902/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, пети гр.състав.
Осъжда Ф. Р. Д., М. Б. Д. и Н. Б. Д., и тримата от [населено място], [улица], ет.2, да заплатят на Л. Н. Д., на същия адрес, сумата 1 800/хиляда и осемстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/