3
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 30.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12 октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1485/2017 година
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт В. С. Н., срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 6433 от 12.12.2016г. по в.гр.д. № 700/2016г., с което е потвърдено решението на Благоевградския районен съд, № 5742/18.07.2016г. по гр.д. № 2380/15г., с което е осъдено [фирма] да премести за своя сметка изграденото електромерно табло, ведно с монтираните в същото средства за техническо измерване /електромери/, които се намират в имота на ищците Д. и М. М., с площ от 52,48 кв. м., предназначен за търговска дейност.
Ответниците по касация Д. И. М. и М. Б. М., двамата от [населено място], в представения отговор от пълномощника им адв. Д. С., молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Д. и М. М. против [фирма] иск по чл. 109 ЗС въззивният съд е приел, че процесното електромерно табло и електромерите в него са разположени в помещение, съставляващо част от собствения на ищците самостоятелен обект. Приел е, че ответникът не може да държи в помещение, което е частна собственост, техническите измервателни уреди, с които се измерва и отчита ел. енергията на абонати от жилищата в сградата – етажна собственост. Не е възприел доводите на ответника, че се касае за енергийни обекти, за каквито ЗЕ допуска възникване на сервитутно право. Приел е, че процесните електромери и таблото, в което се намират, са средства за търговско измерване по смисъла на §1, т. 58 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, които по силата на чл. 120, ал. 1 от същия закон се разполагат до или на границата с имота на клиента. Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗЕ /съответстващ по смисъл на чл. 59, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм./, операторите на разпределителни мрежи могат да ползват безвъзмездно части от сгради и прилежащите им поземлени имоти за монтиране на средствата за измерване, свързани с доставката на ел. енергия, но тази законова норма има предвид ползването на общи части на сгради, а не помещения, принадлежащи към самостоятелни обекти в тях. Дори процесното помещение да е било някога обща част на сградата, то е променило предназначението си и е станало част от самостоятелния обект, който ищците са закупили на публична продан и са станали собственици на това деривативно придобивно основание, като се легитимират с влязлото в сила постановление за възлагане на имот по реда на чл.496 ГПК. В рамките на негаторния иск съдът не може да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, чийто вещен ефект може да бъде отречен само, ако се установи по исков ред, че длъжникът не е бил собственик на имота. По тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е осъден ответникът [фирма] да премести за своя сметка изграденото в имота на ищците Д. и М. М. електромерно табло.
Касаторът [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:
1. С промяната на предназначението на общите части на сграда, погасяват ли се сервитутите и/или правото на енергийното предприятие да държи средствата за измерване и други съоръжения, монтирани в общите части на сградата преди промяната на предназначението им?
2. Промяната на предназначението на общите части на сграда и обособяването им като самостоятелен обект води ли до промяна на статута на законосъобразно изградени енергийни обекти, монтирани в общите части преди промяната на предназначението?
3. Представлява ли електромерното табло ведно с монтираните към него електромери, енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗЕ?
ВКС намира, че поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е приложил разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и § 1, т. 23 и т. 58 ЗЕ в точния им смисъл и в съответствие със съдебната практика. Посочените разпоредби са ясни и се прилагат непротиворечиво. Така например с решение № 75/25.03.2013г. по гр.д. № 864/2012г. І г.о. ВКС е прието, че разпределителното предприятие има право да разполага средствата за търговско измерване – електромерните табла, в общите части, включително и върху фасадата на сградата, която също е обща част. Прието е също, че разпределителното предприятие има право да разполага в един имот средства за търговско измерване само за този имот. В настоящия случай електромерните табла на етажните собственици се намират в помещение, което е частна собственост на ищците /ответници по касация/. Обстоятелството, че това помещение през 1977г. при монтирането на измервателните уреди е било обща част на сградата, не може да изключи приложението на императивните изисквания на чл. 120, ал. 1 ЗЕ относно местоположението на средствата за търговско измерване. Правните изводи на въззивния съд в тази насока са изградени при точното прилагане на разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси, а именно разглеждането му да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Посочените разпоредби не са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, съгласно тълкуването на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с т. 4 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответниците по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 6433 от 12.12.2016г. по в.гр.д. № 700/2016г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], да заплати на Д. И. М. и М. Б. М., двамата от [населено място], сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: