3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр. София, 14.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 386 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Р. Р., Хана Р. и А. Р. – граждани на И., последните двама като наследници на починалата в хода на процеса И. Р., чрез процесуалния им представител адв. И. Сливов, против определение № 77 от 1 април 2011 г., постановено по гр.д. № 471 по описа на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2011 г., с което молбата на частните жалбоподатели за отмяна на влязло в сила решение № 291 от 8 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 845 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2008 г., е оставена без разглеждане.
В частната жалба се сочи, че изискването на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК новооткритите обстоятелства и новооткрити доказателства да са от съществено значение за делото се отнася към което и да било от двете основания, а не към всяко едно от тях – моментът и фактът на узнаването за наличието на новите писмени доказателства е именно моментът, от който започва течението на тримесечния срок по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК; Дирекция “Софийски държавен архив” не разполага с единен електронен регистър за откриване на всички архивни единици във връзка с процесното предприятие и няма начин жалбоподателите да са знаели, че в архивен фонд “БНБ” се съдържат такива за предприятието; почти до края на първоинстанционното производство процесуален представител на жалбоподателите бил друго лице, което заявило, че направило изчерпателна проверка в Дирекция “Софийски държавен архив”. Иска се прилагане на чл. 278, ал. 1, изр. второ ГПК и издаване на съдебно удостоверение във връзка с наличието на електронен регистър, разпит на свидетели за момента на установяване на новите документи.
Ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Нася Н., в отговор по смисъла на чл. 276, ал. 2 ГПК сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.
За да постанови атакуваното определение, тричленният състав на четвърто гражданско отделение на ВКС приел, че молителите се позовават на писмени доказателства, които са съществували към момента н постановяване на въззивното решение, чиято отмяна се претендира, защото касаят факти, свързани с данни за [фирма] към момента на одържавяване на собствеността му; сочените писмени доказателства, съставени през 1947 г., са могли да станат известни на молителите най-късно през 2008 г., когато спорът е разгледан по същество от въззивния съд, тъй като молителите са се позовали на тези обстоятелства в хода на производството и са били длъжни да положат грижа за добро водене на процеса с представянето на писмени доказателства в подкрепа на твърденията си; въззивното решение е влязло в сила на 29 декември 2009 г., а молбата за отмяна е подадена на 21 май 2010 г. – пет месеца след влизане на решението в сила; с изтичането на преклузивния тримесечен срок се погасява правото на страната да иска отмяна на решението.
Изводът на касационния съд е правилен.
С молбата за отмяна се представят списък на акционерите на “Л. Р.” & Сие Акционерно дружество, присъствали на събрание на акционерите на 23 септември 1947 г., таблица за внесения капитал към същата дата, таблица за постоянното имущество към същата дата, опис на недвижими имоти на дружеството от 6 февруари 1939 г., писмо от 17 март 1948 г. до директора на държавно предприятие бивша фабрика Л. Р. & С-ие, опис на машините и инвентарните предмети на държавно предприятие фабрика “Р.” на 28 декември 1947 г., опис на суровите материали и готовите стоки на държавно предприятие бивша фабрика “Л. Р.” София към 23 декември 1947 г. Представените документи се сочат с оглед приетите от въззивния съд липса на достатъчно доказателства за правата на праводателите на ищците, липса на опис на недвижимите и движимите имоти и липса на точна оценка на вида на сградите и осъществените преустройства
Молбата е предявена по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочената разпоредба предвижда възможност да се иска отмяна на влязло в сила решение в случай, че се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Срокът за подаване на молба за отмяна по цитираната хипотеза е определен безусловно в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК – той е тримесечен от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая е безспорно, че представените писмени доказателства са съществували към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Писмените доказателства са насочени към доказване на сочените от ищците обстоятелства по спора. Следователно, фактът на узнаването от страната за наличие на писмено доказателство за твърдени от нея обстоятелства, е неотносим към спазването на преклузивния тримесечен срок, след като законът обвързва спазването на срока с момента, в който за молителя е възникнала възможността да се снабди с новото писмено доказателство, а моментът на узнаването законът свързва с установяването на ново обстоятелство от съществено значение за спора. Явно е още, че ново обстоятелство по въведени от страната твърдения в процеса не представлява случайното намиране на достъпни писмени документи, непредставени в инстанционното производство, които е следвало да бъдат представени при упражнена дължима грижа за добро водене на делото.
Следователно молбата за отмяна, подадена на 21 май 2010 г., е извън установения в закона тримесечен срок от деня, в който частните жалбоподатели са могли да се снабдят с представените писмени доказателства.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 77 от 1 април 2011 г., постановено по гр.д. № 471 по описа на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: