О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 22.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1204 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „Б. София”-АД, представлявано от изп.директор Ч. П. и процесуален представител адв.К. Д. срещу решение от 02.11.2012 г. по гр.д.№287/2012 г. на Окръжен съд-гр.М..
Ответницата по касационната жалба М. Стоянова Д., в писмен отговор подаден чрез пълномощника й адв.С. Г. ,оспорва жалбата.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима ,тъй като предявените искове са неоценяеми.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 31.07.2012 г. по гр.д.№133/2012 г. на Районен съд-гр.М., четвърти гр.състав, с което са уважени предявените от ответницата по касационната жалба искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ, като е признато за незаконно уволнението й и е отменена заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 вр .чл.333 ал.5 и чл.195 ал.1 т.2 КТ-дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, възстановена е на заеманата длъжност „специалист доставки” с място на работа в [населено място] и са й присъдени разноски. Въззивният съд е аргументирал този изход на делото с обстоятелството, че на ответницата по касационната жалба не е бил указан периода , в който се е считало ,че е допуснала нарушението на трудовата дисциплина неявяване на работа за два последователни работни дни, за да може да даде адекватни обяснения.В заповедта за уволнение този период също не е конкретизиран, а е посочено общо – неявяване на работа от м.юли 2011 г. Прието е, че това съдържание на заповедта не отговаря на изискванията на императивната норма на чл.195 ал.1 КТ- липсват мотиви, съдържащи описание на конкретното нарушение с неговите обективни и субективни признаци, както и време на извършване , което прави невъзможен съдебния контрол за законосъобразност.Приема се ,че и в дадените обяснения от ответницата по касационната жалба също не се съдържа периода за извършване на нарушението.Поради това заповедта е отменена и исковете-уважени.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател е извел следния процесуалноправен въпрос:
-при наличието на неясни и противоречиви мотиви, което е равносилно на липса на мотиви, същото противоречи ли на практиката на ВКС и подлежи ли на допускане до касационно обжалване?
Твърди се , че решението противоречи на задължителна съдебна практика на ВКС и е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Аргументира се, че ответницата по касационната жалба в дадените писмени обяснения е признала,че не се е явявала повече от два последователни работни дни на работа и че не е в тежест на работодателя да установява причините за това.В тази връзка се позовава на определение № 951/13.09.2010 г. по гр.д.№1848/2009 г.,четвърто г.о.При направеното признание за извършване на нарушението намира за необоснован извода, че работодателят не й е дал възможност да узнае извършването на какво нарушение й се вменява, както и извода, че в заповедта не е описано точно нарушението. Твърди, че причина за неполучаването на заповедта за уволнение е ,че ответницата по касационната жалба се крие и е посочила неверен адрес за контакти. Във връзка с връчването й прилага решение №3660/08.12.2010 г. по гр.д.№7400/2010 г. на Пловдивския районен съд и решение № 35/07.05.2012 г. по гр.д.№1877/2010 г. на ВКС, четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
ВКС, в настоящия състав на ІІІ г.о. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Според разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК – т.-1, достъпът до касационно обжалване е ограничен и се осигурява чрез селектиране на касационната жалба, когато тя съдържа общи и допълнителни основания за допустимост. Касационно обжалване се допуска, ако жалбоподателят е извел материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд, като общо основание . В настоящия случай жалбоподателят е поставил въпроса не във връзка с дадени процесуалноправни разрешения на въззивния съд, а с оглед субективното си становище за допуснати от него процесуални нарушения . ВКС е задължен да разрешава правни въпроси, които са поставени във връзка с произнасянето на въззивната инстанция по предмета на делото и които са обусловили неговия изход. Само такива въпроси са относими към приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно т. 1 от цитираното ТР . Не са аргументирани и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК за допускане на касационен контрол.Жалбоподателят твърди наличие на касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но не е посочил задължителна съдебна практика, на която да противоречи обжалваното въззивно решение.Приложил е цитираното по-горе определение, което не представлява такава, тъй като не формира сила на пресъдено нещо.Задължителна съдебна практика съгласно т.2 от посоченото ТР са тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общо събрание на гражданската колегия на ВС при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ /обн. Д. В. бр. 59/22.07.1994 г. /отм./, тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговската колегия,на общото събрание на гражданска колегия на ВКС,на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, каквито съдебни актове не се посочват и прилагат към изложението. Въпросът, който е поставен не е във връзка с правните разрешения на въззивния съд, обуславящи изхода на спора и по отношение на съдържанието му не е аргументирано приложението на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърдението за противоречивост и неясност не е аргументирано, не е посочено какво точно е противоречието в мотивите и какво от изложеното в тях е неясно. Жалбоподателят всъщност е изразил субективно становище по правилността на обжалваното решение и доводите му могат да бъдат кналифицирани по чл. 281 т.3 ГПК. В настоящата фаза на касационното производство те не могат да бъдат проверени. Останалите оплаквания са по отношение правните изводи на първоинстанционния съд, които не са споделени от въззивния съд. Те не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като в него се разглеждат жалби срещу въззивните, а не срещу първоинстанционните решения .
Не следва да се уважава искането на ответницата по касационната жалба за присъждане на разноски, тъй като не са представени доказателства за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № от 02.11.2012 г. по гр.д.№287/2012 г. на Окръжен съд-гр.М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ