О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
С., 25.10. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 3791/2017 год.
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Р. Т., приподписана от адв. А. М., против определение № 139/20.06.2017 г. по ч.гр.д № 133/2017 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено определение № 188/13.04.2017 г., постановено по гр.д № 63/2017 г. по описа на Районен съд – Дулово, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от С. Р. Т. молба за установяване на факта на настъпилата на 14.08.1989 г. в Република Турция смърт на нейната майка А. Р. А. / Г. Р. В./.
Жалбоподателката прави оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение и иска неговата отмяна, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената молба.
Като основание за допускане на касационния контрол се позовава на хипотезата на чл. 280 ,ал. 1, т. 2 ГПК,без да формулира конкретен материално правен или процесуалноправен въпрос, като се позовава на пасажи от определения на районни съдилища.
Ответниците – [община] и Окръжна прокуратура – С. не са депозирали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК и не вземат становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима .
За да потвърди извода за недопустимост на производството по подадената молба за установяване факта на настъпилата смърт и издаване на смъртен акт, Окръжен съд – Силистра подробно е изследвал твърденията на молителката във връзка с приложените доказателства. Посочил е, че доколкото се претендира установяване на факт, осъществен в чужбина, следва да се приложи разпоредбата на чл. 548 ГПК, според която в случай, че съответният факт е настъпил в чужбина, неговото установяване може да се иска по реда на глава ХV ГПК, само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или заместващо го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил. Съдът е взел предвид, че към молбата на С. Р. Т. е приложен акт за смърт на нейната майка А. Р. А. / с турски имена Г. Р. В./. Отказът на чуждия орган – Общинска дирекция „Население“ към Каймаканство Б. касае издаването на многоезичен акт за смърт на починалото лице, което се установява от приложеното писмо. Окръжен съд- Силистра е разграничил двата вида документи – акт за смърт и многоезичен акт за смърт /фомуляр С – Смъртен акт/, като изрично е посочил, че вторият тип удостоверителни документи се издава по силата и реда на Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, към която Република България се е присъединила на 18.12.2013 г. Издаването на акт по силата на посочената конвенция е обусловено от гражданството на конкретното лице към държава, присъединила се към нея,а липсата на данни относно гражданството на починалото лице е послужило като основание на органите на Р Турция да не издаде искания формуляр С. При тези съображения съдът е приел, че липсата на издаден многоезичен акт за смърт на Г. Р. В. не е равнозначно на липса на издаден смъртен акт, още повече, че такъв по делото е приложен и е потвърдил прекратяването на производството поради недопустимост.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материално правен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Окръжен съд – Силистра в качеството му на администриращ частната касационна жалба съд с разпореждане от 03.07.2017 г. е дал изрични указания на жалбоподателката да представи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Въпреки това с уведомление от 07.07.2017 г. С. Р. Т. е посочила основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Това разбиране следва от разпоредбите на процесуалния закон, касаещи касационното обжалване, по отношение на които е дадено и задължително тълкуване, съдържащо се в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В книжата, изходящи от жалбоподателката, не е формулиран въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, което е достатъчно основание за недопускане до касационна проверка без да се дължи произнасяне по наличието на специална предпоставка. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че актове, постановени при инстанционното разглеждане на делото, на които се прави позоваване в жалбата, не попадат в предметния обхват на разпоредбата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 139/20.06.2017 г.постановено по ч.гр.д № 133/2017 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: