4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 26.10.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
търговско дело № 61258 от 2016 година по описа на Второ ТО на ВКС, разпределено на Първо ГО на ВКС в изпълнение на заповед №839/2016г. на председателя на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, 4 състав, постановено на 07.03.2016г. по в.гр.д.№4412/2015г., с което дружеството е осъдено да заплати на С. С. М. и К. С. М. чрез настойника им Ш. Х. М., сумите от още по 100 000лв. за всеки от тях в допълнение към присъдените им от първоинстанционния съд обезщетения в размер на по 150 000лв., съответно за обшия размер от по 250 000лв. за всеки.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че при определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд не се е съобразил в достатъчна степен с въведените от ППВС №4/23.12.1968г. критерии, които следва да се вземат предвид от съда, за да съответства на принципа на справедливостта определеното обезщетение. Касаторът поддържа, че в случая такива са освен възрастта на пострадалия и на наследниците, отношенията между тях, социалният им статус и т.н., така и принципът на справедливостта, трайната съдебна практика, присъжданите към момента на ПТП обезщетения за подобни случаи, стандарта на живот и социално-икономическите условия в Република България, като същността и целта на застрахователното обезщетение е в някаква степен и доколкото е възможно, да възмезди увредените лица за претърпените от тях болки и страдания от претърпените травми, а не да ги обогати и да повиши личния им стандарт на живот абсолютно неоправдано. Поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно прилагането на чл.235, ал.2 ГПК, т.е. за обосноваване на съдебното решение върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона – според касатора въззивният съд е направил изводи, които не съответстват на събраните доказателства, което води до неправилност и необоснованост на решението. Според касатора обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е определен ли е размерът на дължимите обезщетения в настоящето производство в съответствие с принципа на справедливостта, установен в чл.52 ЗЗД и съобразно критериите, въведени с ППВС №4/1968г.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. С. М. и К. С. М. чрез настойника си Ш. Х. М. и представляващия ги по делото адв.Н. Д., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието, че предявените на основание чл.226 КЗ искове от С. С. М. и К. С. М. против [фирма] следва да бъдат уважени за сумата по 250 000лв. за всеки един от ищците.
Прието е, че са налице предпоставките на чл.226 КЗ за ангажиране отговорността на дружеството – застраховател на делинквента спрямо увредените ищци: налице е действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; установени са предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредените ищци /безспорно е установено, че водачът С. М., при управление на МПС е нарушил правилата на ЗДвП, в резултат от което е причинено процесното ПТП, при което е настъпила смъртта на майката на ищците, като е налице и вредоносен резултат – причиняване на неимуществени вреди на ищците от преждевременната и неочаквана смърт на майка им, които вреди са в причинна връзка с противоправното деяние/.
Прието е, че ищците попадат в кръга от лица, които имат право на обезщетение по реда на чл.45 ЗЗД в случай на смърт с оглед даденото в ППВС №4/1961г., ППВС №5/1969г. и ППВС №2/1984г. тълкуване.
Прието е, че за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип следва да бъде взето предвид, че загиналата е била грижовен родител, живяла е с невръстните си деца заедно и при естествени отношения на обич и привързаност между родител и деца, че смъртта й е нелепа и неочаквана, децата я търсят, питат за нея, плачат и чакат да се върне. Преценката е извършена и съобразно обществения критерий за справедливост при отчитане възрастта на загиналата /31 годишна възраст/ и възрастта на двете й деца към датата на ПТП / С. е била на 3 години и 7 месеца, а К. на 1 година и 9 месеца/; при отчитане на обстоятелството, че децата от най-малка възраст са лишени от майчина грижа, обич и опора, че именно в тази безпомощна възраст са загубили най-важния човек в живота си; че израствайки децата все по-ясно ще осъзнават тежката, мъчителна и непреодолима загуба, която ги е сполетяла и с напредването на възрастта все по-силно ще усещат и осъзнават липсата на своята майка.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди е определено в съответствие с указанията по приложението на материалния закон, дадени в ППВС №4/23.12.1968г. – взета е предвид възрастта на увредените лица, отношенията им с починалата, включително и при съобразяване на обществения критерий за справедливост, основан на естеството на родствената им връзка /отчетено е обстоятелството, че увредените са загубили най-важния човек в живота си, както и че тази загуба е непреодолима/. При определяне размера на обезщетението са взети предвид както настъпилите вреди /претърпените от децата болки и страдания от смъртта на тяхната майка/, така и вредите, които ще настъпят /осъзнаването на тежката, мъчителна и непреодолима загуба и липсата на майка с напредването на възрастта/.
Поставеният от касаторите въпрос не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като критериите, въз основа на които се определя обезщетението за неимуществени вреди, са ясно очертани от съдебната практика и настоящият случай не налага отклоняване извън тези рамки.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.03.2016г. по в.гр.д.№4412/2015г. по описа на Софийския апелативен съд, 4 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв.Н. Д. сумата 6022.50лв. /шест хиляди двадесет и два лева и 50ст./ адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на подадената от дружеството касационна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: