О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№506
гр.София, 03.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 445/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо ГПК във връзка с чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./.
Образувано е по частна жалба на В. К. Р. от [населено място] срещу определението от 02.05.2011 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е спряно производството по гр.дело № 102/2011 год. до приключване с влязло в сила решение на спора по гр.дело № 307/2007 год. на Елинпелинския районен съд. Твърди се, че липсва идентичност на имотите по двете дела, които не съвпадат по местонахождение и граници.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
От удостоверението от 15.09.2008 год./л.94 от гр.дело № 236/2007 год. на Елинпелинския районен съд/ е видно, че по искова молба от 28.05.2007 год. на Кръсто А. А. по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу А. Г. М., Г. А. Г., С. А. Г., Л. С. Х., А. С. Б., М. А. М. и В. К. А. е образувано гр.дело № 307/2007 год. на същия районен съд за признаване за установено, че наследодателят на ищеца-А. З. А./починал през 1989 год./ е бил собственик на девет ниви в землището на [населено място] хан, индивидуализирани по площ, местност и трима съседи за всеки имот. Безспорно е, че А. З./З./А. е син на общия наследодател З. А. А./починал през 1960 год./.
Спряното с обжалваното определение въззивно производство по гр.дело № 102/2011 год. на Софийския окръжен съд е образувано по жалба срещу първоинстанционното решение № 81 от 19.11.2010 год. по гр.дело № 236/2007 год. на Елинпелинския районен съд, с което е била допусната делба на девет ниви в различни местности в землището на [населено място] хан, собствеността върху които имоти е била възстановена на наследниците на З. А. А. в нови реални граници с план за земеразделяне. При съпоставката на имотите, предмет на двете искови производства е видно, че по отношение на седем от тях е налице съвпадение по местност и по площ /незначителна разлика в квадратурата/. Що се касае до границите и съседите на имотите по двете дела, предвид индивидуализацията им спрямо значително отдалечени един от друг моменти от времето /с иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ-със съседите към обобществяването на земите, а по иска за делба-в нови реални граници към реституцията по чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ през 1993 год./, съвпадение рядко би било възможно. Ето защо, следва да се приеме, че освен субективен идентитет/страните-физически лица по двете дела са едни и същи/, налице е и връзка на преюдициалност между предмета на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и този на иска за делба, доколкото решението по спора за принадлежността на правото на собственост върху процесните земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС има значение за правилното решаване на делото за съдебна делба.
В обобщение, обжалваното определение е законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 02.05.2011 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е спряно производството по гр.дело № 102/2011 год. на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п