4
4
Определение по т. д. № 75/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 75/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№506
София, 20.06.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 75 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от , [населено място] срещу въззивно решение № 1414/25.07.2011 г. по в. т. д. № 511/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 277/09.03.2010 г. по гр. д. № 377/2009 г. и допълнителното решение по същото дело на Софийски градски съд. С последното са отхвърлени предявените от срещу [фирма], [населено място] обективно съединените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 016 808,20 лв., както и за сумата 6495,48 лв., претендирани на основание договор от 31.03.1999 г. за приватизационна продажба на 400 дяла, представляващи 80% от капитала на [фирма], [населено място].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че изводите на въззивния съд противоречат на фактите по делото и на договорните клаузи относно уговорената неустойка и последиците при забава на плащанията, както и на материалния закон – чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 35 ЗППДОбП. Поддържа се, че в ЗОСОИ не е предвиден особен ред за плащане с компенсаторни записи, а такъв ред е уреден едва с влизането в сила на З. /ДВ, бр. 47/10.05.2002 г./, т. е. приложимата правна уредба, регламентираща плащането на цената по процесния приватизационен договор се съдържа в глава осма на ЗППДОбП /отм./, в редакцията му от ДВ, бр. 12/12.02.1999 г., както и в приетата на основание чл. 44а, ал.1 ЗППДОбП /отм./ Наредба за плащане с инвестиционни бонове и счетоводното им отчитане /в редакция ДВ, бр. 73/26.06.1998 г./.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл следния правен въпрос: ”Кога настъпва погасителния ефект на плащането с временни удостоверения за притежавани компенсаторни записи, издадени по реда на ЗОСОИ.” Твърди се, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. т 2 и 3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По отношение на поставения от касатора правен въпрос е налице основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело – да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. По отношение на този въпрос е налице формирана съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 60/25.05.2009 г. по т. д. № 698 ВКС, ТК, ІІ отделение; Решение № 80/07.07.2009 г. по т. д. № 725/2008 г., ТК, І отд.; Решение № 116/ 16.10.2009 г. по т. д. № 37/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о. и Решение № 58/10.09.2010 г. по т. д.№ 499/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т. о. В тези решения е прието, че с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ законът предоставя възможност за плащане на цената чрез компенсаторни инструменти, която дерогира приложението на чл. 65, ал. 1 ЗЗД, като депозирането на непаричните платежни средства има погасителен ефект за задължението на купувача и без съгласието на кредитора.
Посоченото от касатора решение на СГС № 820/23.08.2010 г. не е влязло в сила и не обосновава противоречива съдебна практика по т. 2 на чл. 280 ГПК, предвид разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 1/2009 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК.
Не е доказано основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква преди всичко първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. В конкретната хипотеза не е налице правна регламентация изискваща първично тълкуване за определяне на действителното й съдържание, не се налага изоставянето на съществуващо тълкуване и преминаване към друго, нито разрешаването на поставения въпрос може да се окаже от значение за развитието на правото.
По отношение на другите оплаквания, част от изложението, не се дължи произнасяне, тъй като изводите, до които е достигнал въззивният съд, са резултат от извършена от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата, която настоящият състав споделя напълно като обоснована и законосъобразна.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1414/25.07.2011 г. по в. т. д. № 511/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: