4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София,12.07. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2589/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], подадена чрез адв. Р. Ч. – особен представител по чл.29, ал.4 ГПК, срещу определение от 09.04.2013 г., постановено по ч. т. д. № 215/2013 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане като недопустима подадената от [фирма] частна жалба срещу определение № 5091 от 02.11.2012 г. по ч. т. д. № 2691/2012 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която на основание чл.391, ал.1 ГПК във вр. с чл.134, ал.3 ЗЗД е овластено [фирма] да подаде възражение по чл.414 ГПК срещу заповед за изпълнение № 1019/19.10.2012 г., издадена в производството по ч. гр. д. № 1728/2012 г. на Районен съд – Търговище спрямо длъжниците [фирма] и [фирма], и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е отрекъл наличието на предпоставките по чл.29, ал.4 ГПК за назначаване на особен представител на дружеството – жалбоподател за целите на производството по чл.391 ГПК във вр. с чл.134, ал.3 ЗЗД, без да съобрази представените доказателства за противоречие в интересите на дружеството и на един от двамата управители, представляващи съвместно дружеството /К. К./.
С частната жалба е представено и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като обжалваното определение е от категорията актове по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и обжалването му не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна с аргументи в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор и от К. Ж. К. – управител на [фирма], която заявява, че не поддържа подадената от името на дружеството частна жалба, тъй като същата е недопустима и неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на жалбата с оглед указанията в Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно реда и условията за обжалване на определенията на въззивните съдилища, постановени в обезпечителното производство. С обжалваното определение въззивният съд не се е произнасял относно предпоставките за допускане на обезпечение, а е оставил без разглеждане въззивната частна жалба срещу определението на първоинстанцинния съд по чл.391 ГПК във вр. с чл.134, ал.3 ЗЗД, след като е констатирал, че не е налице валидно формирано съгласие на законните представители на дружеството – частен жалбоподател за подаването й. Постановеното определение е от категорията на обжалваемите актове по чл.274, ал.1 ГПК и частната жалба, с която е сезиран ВКС, е допустима.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определението по ч. т. д. № 2691/2012 г. на Варненски окръжен съд и да прекрати образуваното по повод на нея производство, Варненски апелативен съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена чрез процесуален представител, упълномощен само от единия от управителите на [фирма] – Т. К., и не е потвърдена от другия вписан в търговския регистър управител – К. К.. С мотив, че предвиденото в дружествения договор и вписано в търговския регистър съвместно представителството от двамата управители изисква съвместна представителна власт за подаване на частната жалба, каквато в случая не е формирана, въззивният съд е счел, че не е надлежно сезиран с подадената само от единия от управителите частна жалба. Преценил е, че порокът в представителната власт не е отстранен с приподписване на жалбата от назначения от първоинстанционния съд особен представител на [фирма] адв. Р. Ч., доколкото наличието на спор между двамата управители не води до противоречие между представляван и представител по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК.
Постановеното от Варнески апелативен съд определение е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в мотивите към него.
Процесуалният ред за обжалване на определенията е уреден в разпоредбите на чл.274 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Независимо от хипотезата, в която е предприето обжалването, за да е допустима частната жалба, обжалващата страна трябва да има правен интерес от търсената чрез обжалването съдебна защита.
С подадената пред Варненски апелативен съд частна жалба е обжалвано определение на Варненски окръжен съд, с което съдът е овластил на основание чл.134, ал.3 ЗЗД кредитор на дружеството – частен жалбоподател [фирма] да упражни процесуалното право на длъжника [фирма] за подаване на възражение по чл.414 ГПК против издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Правните последици от така постановеното определение не рефлектират негативно върху правата и законните интереси на [фирма], а са насочени към тяхното охраняване и защита. Подаването на възражение по чл.414 ГПК е процесуално действие, свързано с отричане на признатото със заповедта за изпълнение материално право /вземане/ на кредитора – заявител в заповедното производство. О. на кредитора да упражни правата на длъжника като подаде вместо него възражение по чл.414 ГПК е благоприятно за длъжника, тъй като с подаване на възражението ще настъпят последиците по чл.415 ГПК и ако кредиторът не предяви иск за установяване на вземането си, ще се стигне до обезсилване на заповедта за изпълнение и до невъзможност да се проведе принудително изпълнение върху притежаваното от длъжника имущество. След като в конкретния случай постановеното на основание чл.134, ал.3 ЗЗД определение е благоприятно за длъжника [фирма], последният няма правен интерес да го обжалва и да иска отмяната му по реда на инстанционния контрол. Точно обратното – при установеното от първоинстанционния съд бездействие за упражняване на процесуалното право по чл.414 ГПК предприетото обжалване е във вреда на дружеството – частен жалбоподател, тъй като в случай на отмяна на определението същият ще бъде лишен от защита по чл.414 ГПК в заповедното производство. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на частната жалба и след като в случая такъв интерес не е налице, подадената пред Варненски апелативен съд частна жалба е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Допустимостта да се обжалва първоинстанционното определение не може да бъде аргументирана с разпоредбата на чл.396, ал.3 ГПК, която предвижда, че определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба. По силата на препращането в чл.134, ал.3 ЗЗД овластяването на кредитора да упражни правата на бездействащия длъжник, които не се състоят в предявяване на иск, се извършва от съда по реда за обезпечаване на исковете. Препращането по отношение на реда за разглеждане на искането за овластяване не означава препращане за всички случаи и към реда за обжалване на определението. Определението, с което съдът допуска обезпечение на иск по реда на чл.389 и сл. ГПК, подлежи на обжалване от длъжника по причина, че последиците му винаги са неблагоприятни за длъжника. За разлика от него, определението по чл.134, ал.3 ЗЗД по правило е предназначено да защити правната сфера на длъжника, поради което обжалването му би било допустимо само при условие, че с оглед естеството на упражняваното от кредитора право или с оглед съдържанието на самото овластяване са засегнати правата и интересите на длъжника. Конкретната хипотеза не е такава, което изключва обжалваемостта на определението по чл.134, ал.3 ЗЗД във вр. с чл.389 и сл. ГПК.
Предвид изложеното и като се имат предвид съображенията по-горе, определението по ч. т. д. № 215_2013 г. на Варненски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.04.2013 г., постановено по ч. т. д. № 215/2013 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :