О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр. София,06.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №649 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ловно – рибарско дружество „Гларус“, гр. Поморие, против решение №97 от 13.11.2018г. по т.д.№187/2018г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено решение №174 от 15.06.2018г. по т.д.№475/2017г. на Бургаски окръжен съд, с което са отменени всички решения, приети на Общото събрание на Ловно – рибарско дружество „Гларус“, гр. Поморие, проведено на 29.09.2017г.
Касационният жалбоподател поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че решенията на ОС, с които са освободени членовете на УС и неговия председател, вписани с решение №1 от 03.09.2014г. на БОС и са избрани нови членове на този орган, съответно нов председател, са породили правните си последици в деня на приемането им – 27.05.2017г. Прави оплаквания, че съставът на БАС не е съобразил представените по делото заявления на избраните членове на управителния и контролния съвет, с които те са изразили нежеланието си да бъдат вписани като такива в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Твърди, че съдът не е отчел настъпилата очевидна невъзможност за новоизбрания управителен съвет да извършва вменените му от закона и Устава задължения.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател поставя като обуславящи изхода на спора следните въпроси : 1/По иск за отмяна на решения на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен от негови членове, кой следва да представлява сдружението в процеса: вписаният в регистъра председател на УС или невписаният в регистъра, но избран на проведено по – късно по време Общо събрание?; 2/Възможно ли е да бъде извършено вписване в регистъра на ЮЛНЦ на новоизбрани органи на управление на сдружение с нестопанска цел /управителен съвет, контролен съвет/, в случай, че повече от 50% от членския им състав / в това число и председателя на УС/ са заявили, че не желаят да участват в същите?; 3/ Възможно ли е свикването на ОС на сдружението от управителен съвет, невписан в регистъра на ЮЛНЦ, който не може да формира валидни решения поради липса на кворум, вследствие депозирани откази за участие в УС на повече от половината му членове?; 4/Незаконосъобразно ли е проведено Общо събрание, поканата за което е обнародвана в Държавен вестник, вместо в местен всекидневник и в сайта на сдружението?; 5/Възможно ли е да бъдат вписани в регистъра на ЮЛНЦ новоизбрани органи на управление на сдружение с нестопанска цел /управителен съвет, контролен съвет/, в случай, че повече от 50% от членския им състав / в това число и председателят на УС/ са заявили, че не желаят да участват в същите? 6/ Съществено нарушение ли е / дотолкова, че да води до незаконосъобразност на взетите решения/ обнародването на поканата за провеждане на ОС на сдружение в Държавен вестник, вместо в местен всекидневник и на сайта на сдружението? По първи, втори, трети и четвърти въпрос се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №139/07.11.2016г. по т.д.№629/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Пети и шести въпроси са обосновавани с формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението.
Ответниците по касация Х. Н. И. и Х. С. К. оспорват касационната жалба. Считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, като излагат подробни съображения в писмен отговор. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че вписването в регистъра на промените няма конститутивно действие по отношение органите на управление на сдружението и на членовете му. Изтъкнал е, че за да има вписването конститутивно действие, следва изрично да е предписано от закона, а такава разпоредба в ЗЮЛНЦ няма. Поради това е приел, че всички решения, взети от ОС, проведено на 27.05.2017г. са породили своето действие от момента на тяхното приемане и имат действие по отношение на всички членове на сдружението. Посочил е, че това се отнася както до избора на нов УС, така и до промените в устава за свикване на ОС. Установил е, че съгласно т. 26 от устава ОС на дружеството се свиква от УС, но в конкретния случай свикването на събранието, проведено на 29.09.2017 год. не е станало от УС, избран от проведеното на 27.05.2017г. ОС. Също е установил, че не е спазен и редът на свикването и оповестяването на поканата за събранието, съобразно измененията на устава, приети на 27.05.2017г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Първият въпрос в изложението не е обсъждан изрично от въззивния съд, доколкото във въззивното производство не са въвеждани оплаквания за ненадлежно представителство на страните. Поставен е във връзка с доводите на касационния жалбоподател за това, че ако се възприеме тезата на въззивния съд за възникнали правомощия на новоизбрания управителен съвет, то би следвало да се приеме, че новоизбраният, но невписан председател следва да представлява сдружението в процеса. По този начин лицето, подало касационната жалба като пълномощник на сдружението, поставя под съмнение собствената си представителна власт. Независимо от това, доколкото съдът във всички инстанции следи служебно за представителната власт на страните, следва да се отбележи, че в практиката си ВКС последователно провежда разграничение между незабавното действие на решенията на органите на юридическите лица по отношение на техните членове и действието на тези решения по отношение на трети лица. В определение №247 от 12.03.2010г. по ч.т.д.№110/2010г. на ВКС, І т.о. и определение №93 от 31.01.2019г. по ч.т.д.№187/2019г. на ВКС, ІІ т.о. е дадено изрично разрешение относно процесуалното представителство при промяна на органите на управление, като е прието,че в съдебните производства кооперацията се представлява от лицето, вписано в търговския регистър като председател на кооперацията. Прието е, че вписването на новоизбраните органи на кооперацията има само оповестително действие, но поради функцията му изведена от презумпцията за знание на вписаните обстоятелства, то е изцяло относимо към отношенията на кооперацията с трети лица, в това число и към представителството пред съд. Даденото в посочените определения разрешение е приложимо и към настоящата хипотеза, като преценката на въззивния съд е изцяло в съответствие с него.
Вторият правен въпрос /идентичен с петия въпрос в изложението/ е предпоставен от твърдението на касационния жалбоподател, че не е възможно вписване в регистъра на ЮЛНЦ на новоизбраните органи на управление на сдружението, тъй като шестима от членовете на управителния съвет не желаят да бъдат вписвани. Този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, който е приел, че решенията на ОС от 27.05.2017г. за избор на нов управителен съвет и председател са породили действие от момента на тяхното приемане. Съответно е приел, че освободеният управителен съвет е с прекратени правомощия и не може да свиква общите събрания на сдружението. Как следва да се процедира когато новоизбраните членове на управителния съвет не желаят да изпълняват своите функции, съответно си направят отвод, е въпрос, който във всеки отделен случай подлежи на преценка с оглед съдържанието на устава на всяко отделно сдружение. Този въпрос обаче е свързан с бъдещата дейност на сдружението и е извън предмета на настоящия спор.
Релевантен за спора е третият въпрос относно реда за свикване на общото събрание, когато новоизбраният управителен съвет не упражнява своите правомощия, но отговорът на същия следва от разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЮЛНЦ. По втория и третия въпрос касаторът не обосновава и допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като представеното от касатора решение №139 от 07.11.2016г. по т.д.№629/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., не съдържа произнасяне по същите въпроси.
Четвъртият и шестият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не отразяват решаващия извод на въззивния съд, че свикването на общото събрание, проведено на 29.09.2017г., е станало по реда, предвиден в устава, действащ преди промените, приети от ОС на 27.05.2017г., съответно събранието от 29.09.2017г. е свикано нередовно. Поради това въпросите не отговарят на общия селективен критерий за достъп до касация.
По отношение на всички поставени въпроси следва да се отбележи и че не е доказан допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касатора селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е обусловено както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК смисъл. В случая не е посочена неясната, непълна или противоречива правна норма, провокирала противоречиво тълкуване в отговор на поставените въпроси, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика, но явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Изложените твърдения за неправилно приложение на материалния закон не съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 предл.3 от ГПК. Преценката за основателност на тези оплаквания би могла да бъде осъществена само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
При този изход на спора на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №97 от 13.11.2018г. по т.д.№187/2018г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ЛОВНО – РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО „ГЛАРУС“ ЕИК102683478, с адрес [населено място], [улица], да заплати на Х. Н. И. [ЕГН] и Х. С. К. [ЕГН] двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], адвокат Д. А., на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.