3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр.София, 07.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 947 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Н., Д. Ц. Н. и Б. Ц. Начева срещу решение № 2237 от 3.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2382 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, VІІ състав, с което е потвърдено решение № 3150 от 8.5.2014 г. по гр. д. № 1976 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, І ГО, 21 състав, за отхвърляне на предявените от касаторите срещу [фирма] искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за всеки един от тях.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е доброволен избор на административната процедура по Кодекса за социално осигуряване, стартирана с подаване на декларация за настъпила злополука по чл.60, ал.1 от КСО и релевантно непризнаване на трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО с акт на административния орган, ако това е станало в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения от СГС и САС, вследствие на които касаторите са били принудени да започнат тази процедура без да желаят?
2. Има ли съгласно чл.302 от ГПК задължителна сила за гражданския съд решението на административния съд относно наличието на трудова злополука, след като решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила? Считат, че по този въпрос има противоречива практика на ВКС и на съдилищата.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторите са предявили срещу ответното дружество искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател, която според тях е била предизвикана от трудова злополука. С окончателно решение № 9042 от 20.06.2013 г. по административно дело № 3827 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, е оставено в сила експертното решение № 0001 от 4.01.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания, ІІІ състав при І МБАЛ-София, съгласно което злополуката не се приема за трудова. За да потвърди отхвърлянето на претенциите на ищците, въззивният съд е счел, че влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд по въпроса дали е налице трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО.
При тези мотиви на обжалваното решение поставените от касатора въпроси са от решаващо значение за изхода на спора, но дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси не противоречат а съответстват на най-новата и вече трайно установена практика на ВКС. С тази практика е изоставено предишното становище, че е възможно елементите от фактическия състав на трудовата злополука да се установяват от гражданския съд в процеса по иск с правно основание чл.200 от КТ. Въз основа на разпоредбите на чл.57 и следващите от Кодекса за социално осигуряване е прието, че разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, с което се признава или не се признава злополуката за трудова, представлява индивидуален административен акт относно наличието или липсата на трудова злополука и е официален удостоверителен документ за посочените в него факти. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200, ал.1 от КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този текст. Установяването на факта на трудовата злополука не може да се извърши по съдебен ред от гражданския съд, тъй като е предвиден специален административен ред, който не следва да бъде игнориран. Съответно влязлото в сила решение на административния съд, с което административният акт относно наличието или липсата на трудова злополука е признат за валиден и законосъобразен, е задължително за гражданския съд съгласно чл.302 от ГПК. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 374 от 23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013 г. по гр. д. № 3766/2013 г. на ІV ГО, № 31 от 2.2.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г. на ІV ГО, № 109/12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г. на ІV ГО, № 753 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 457/2010 г. на ІІІ ГО, № 339 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 859/2010 г. на ІV ГО, № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ІІІ ГО, № 319 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ІІІ ГО, № 728 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 1957/2009 г. на ІІІ ГО, № 298 от 8.11.2012 г. по гр. д. № 184/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС. Следователно в конкретния случай окончателното решение на Върховния административен съд задължава гражданския съд да приеме, че злополуката не е трудова, без да може да преценява дали това решение е постановено при съществени процесуални нарушения, както твърдят касаторите. Ако процесуалните действия на Софийския градски съд и на Софийския апелативен съд не бяха мотивирали касаторите да предизвикат образуване на административно производство по реда на чл.57 и сл. от КСО, тогава исковете им пак би следвало да бъдат отхвърлени, тъй като те не биха могли да установят в гражданския процес един от елементите на фактическия състав на чл.200 от КТ.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по поставените от касаторите въпроси касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2237 от 3.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2382 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, VІІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: