2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр. София, 20.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 411 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо ГПК и чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. Г. С. от [населено място] против определение № 586 от 14 юни 2011 г., постановено по в.гр.д. № 278 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което молбата на С. С. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство пред ВКС, е оставена без уважение.
В частната жалба се сочи, че съдът е изложил неотносими доводи, основани на обективно неверни обстоятелства – и двете адвокатски пълномощни са относими за конкретните граждански дела; дори и да е създадена чрез печатния текст представителна власт за всички инстанции, не е създадено задължение за пълномощника да упражни процесуално представителство пред следващата инстанция; договор за правна защита и съдействие не е сключван поради невъзможността на частната жалбоподателка да заплати адвокатски хонорар за изготвяне на отговор на касационната жалба и представителство пред ВКС; пред въззивния съд представителството е било безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което частната жалбоподателка няма морално право да настоява за безплатна адвокатска услуга.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.
За да постанови атакуваното определение въззивният съд приел, че във въззивната инстанция частната жалбоподателка била представлявана от адвокат и адвокатското пълномощно има сила до завършване на делото във всички инстанции, а такова пълномощно е представено и за първата инстанция; няма данни за оттегляне на пълномощното от страна на жалбоподателката, нито за отказ на адвоката от предоставените му пълномощия; след като жалбоподателката има представител по делото, не са налице законните основания за предоставяне на правна помощ, а и тя е поискала в молбата неин представител пред ВКС да бъде определен същият адвокат; представените пълномощни имат сила до завършване на делото във всички инстанции и процесуалният представител на частната жалбоподателка има право по делото да осъществява процесуално представителство и пред ВКС.
Атакуваното определение е правилно.
Според представеното адвокатско пълномощно (л. 47 от въззивното дело), дадено от частната жалбоподателка на адв. С. на 20 октомври 2010 г., уговореното процесуално представителство е за гр.д. 278/10 г. по описа на окръжния съд в [населено място] и важи до окончателното му свършване във всички инстанции. По делото не се откриват данни за оттегляне на даденото на адв. С. пълномощно от страна на частната жалбоподателка по реда на чл. 35 ГПК, нито пък за негов отказ от пълномощието му по реда на чл. 36 ГПК. При тези обстоятелства напълно обосновано въззивният съд е приел, че липсва основание за предоставяне на правна помощ. След като частната жалбоподателка е уговорила процесуално представителство и няма данни за прекратяването му по съответния ред, то обсъждането на предпоставките по чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ не е необходимо.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 586 от 14 юни 2011 г., постановено по в.гр.д. № 278 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: