О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 22.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия ДИАНА ХИТОВА гр.дело N 1297 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „Редки метали”-Е. в ликвидация,със седалище [населено място], представлявано от ликвидатора Ц. Ц. и процесуален представител юрисконсулт В. А., срещу решение 322/09.10.2012 г. по гр.д.№480/2012 г. на Благоевградския окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба Б. Г. А. и А. Г. А. чрез пълномощника си адв.П. П., в писмен отговор оспорват касационната жалба.Останалите ответници по касационната жалба Роза А. Б., В. А. А., Е. Г. Б.-Е. и А. Г. П. не вземат становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1178/13.03.2012 г. по гр.д.№1725/2011 г. на Районен съд-гр.Р., с което е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател иск , квалифициран като такъв по чл.135 ал.3 ЗЗД, за обявяване спрямо него недействителносттта на договор за дарение на подробно описан недвижим имот, обективиран в нотариален акт, сключен между Р. А. Б., В. А. А. и покойния им баща А. С. К., като дарители и останалите ответници по касационната жалба, като дарени .Въззивният съд е приел, че касационният жалбоподател е придобил качеството на кредитор на дарителите за вземане в размер на сумата 40 000 лв.,ведно със законната лихва, след сключване на договора.Вземането възникнало с влизане в сила на решението по друг правен спор, воден между страните , с което окончателно е определен размерът на дължимо от касатора обезщетение за причинени неимуществени вреди на наследодателката на дарителите, като първоначално присъдения и платен размер от 70 000 лв. е намален на 30 000лв.Приел е, че не е доказано увреждащото предназначение на договора , нито какво имущество са притежавали дарителите и дали в резултат на сключването му са намалели възможностите им да удовлетворят кредитора.Същевременно е приел, че е установена друга, а не увреждаща цел на договора, а именно – да се дарят останалите ответници по касационната жалба, които не са били в известност за воденото предходно дело и да се избегнат по този начин евентуални имуществени спорове между тях.Прието е, че то е продължило дълго, с променлив резултат и нито дарителите, нито дарените през 2004 г.,когато е сключен договорът, биха могли да знаят, че през 2008 г., когато е приключило делото, ще възникне това задължение за връщане на платено обезщетение.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е направил оплакване, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството ,че страните по договора са възходящи и низходящи, при което знанието за увреждане се предполага до доказване на противното.Счита за доказано намерението за увреждане, тъй като ответниците са узнали, че ще следва да връщат част от заплатеното им по невлязло в сила решение на въззивен съд обезщетение в размер на 70 000 лв., когато то е било отменено с указание да се намали размера му.Това е била и причината за сключване на договора и тя е именно намерението за увреждане.Счита, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и е налице противоречива съдебна практика, тъй като с решение № 424/08.05.2001 г. по гр.д.№990/2000 г. на второ г.о.и решение №643/27.07.2000 г. по гр.д.№27/2000 г.,второ г.о., е прието,че когато атакуваната сделка е сключена преди да е възникнало вземането и преди кредиторът да е придобил това качество, щом тя е предназначена да го увреди, правно релевантно е намерението за увреждане. Намира, че е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като практиката на съдилищата по чл.135 ЗЗД е противоречива
В така формулираните оплаквания на жалбоподателя липсва обосноваване приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.Не са формулирани правни въпроси по смисъла на този законов текст. Твърденията, че са направени необосновани изводи и неправилно е квалифициран предявеният иск не представляват правни въпроси , представляващи общи основания за допускане на касационно обжалване . Оплакванията на жалбоподателя са по чл. 281, т. 3 ГПК и се разглеждат в производството по чл. 290 ГПК, когато вече е допуснато касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК. Настоящото производство има за предмет допустимостта на касационното обжалване, което се предпоставя от наличието на общи основания –материалноправни или процесуалноправни въпроси обусловили решаващите изводи на въззивния съд и допълнителни основания с оглед квалифицирането на въпросите в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съдържанието на основанията за допускане на касационен контрол е разяснено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, където са характеризирани двата вида касационни основания. К. съд не може сам да въвежда правния въпрос, тъй като би нарушил диспозитивното начало- т. 1 от цитираното ТР . При липса на формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, на които ВКС да даде отговор в съответствие с правомощията си по чл. 280, ал. 1 ГПК, не могат да бъдат обосновани и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Дали преценката за липса на увреждащо намерение при сключване на договора е законосъобразна и коя е правилната квалификация на предявения иск- по чл.135 ал.1 или 3 ЗЗД са въпроси, които следва да се преценяват, ако бъдат преодолени изискванията за допускане на обжалването. Твърденията за наличие на допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК могат да се обсъждат само като проявление на общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода на делото, какъвто жалбоподателят не е извел.
За пълнота следва да се посочи, че становището за противоречиво решавани в практиката на съдилищата въпроси също не се оправдава, тъй като приложените решения на ВКС, са отменителни и с тях не е формирана сила на пресъдено нещо. Освен това разглежданите в тях случаи са съществено различни от настоящия спор. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика по същите въпроси. Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде преодоляна в поддържана от него насока или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване ВКС трябва да реализира .
Поради това обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 322/09.10.2012 г. по гр.д.№480/2012 г. на Благоевградския окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ