6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 26.10.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2642 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М.-Г. Н. П. и Г. Р. О.-П. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, IV-Д състав, постановено на 21.12.2015г. по в.гр.д.№13787/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от М.-Г. Н. П. и Г. Р. О.-П. срещу [фирма], [фирма] и [фирма] искове с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване правото на собственост въз основа на правна сделка и наследство на недвижим имот, представляващ магазин с площ от 6.25кв.м. по външни очертания и включително главната колона и около 3.50кв.м. по вътрешни очертания, с граници: от една страна корона, от три страни подколонно пространство, който магазин е реално съществуваща част от бивш магазин №3, находящ се в сградата на [улица] [населено място] /съобразно допуснато уточнение от 26.11.2012г./, както и исковете с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1 и ал.2, предл.1 ЗЗД, предявени срещу [фирма] и [фирма] за установяване, че договор, сключен между тях, за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №111, том I, рег.№2722, дело №98/2003г. на нотариус Г., е нищожен.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса какво представлява основанието на иска /представляват ли основание на иска фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право/; водят ли вътрешните преустройства, колкото и значителни по обем да са те, до създаване на нов обект на собственост и до пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса подлежи ли на възстановяване по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ собствеността върху обект /магазин/, който попада едновременно в границите на няколко различни одържавени имоти /магазини с предишна номерация №№2, 3 и 4/, които към момента на одържавяването са принадлежали на различни собственици, като към момента на разглеждане на делото не може точно да се установи каква част от всеки един от одържавените магазини попада в обхвата на магазина, предмет на иска, но се установява, че този магазин е разположен изцяло в границите на магазини с предишна номерация №№2, 3 и 4, който въпрос според касаторите има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието, че ищците твърдят, че се легитимират като собственици на основание покупка на имот от реституиран собственик по реда на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ на следния обект, както е уточнен от тях след подаване на исковата молба с допуснато от СРС уточнение от 26.11.2012г. – магазин с площ от 6.25кв.м. по външни очертания и включително главната колона и около 3.50кв.м. по вътрешни очертания, с граници: от една страна колона и от три страни подколонно пространство, който магазин е реално съществуваща част от бивш магазин №3, находящ се в сградата на [улица] [населено място], като имотът е бил реституиран на продавача по ЗВСОНИ. По отношение на последващите уточнения въззивният съд е приел, че се основават на прибавяне на части от други имоти към първоначално заявения обект, което би съставлявало недопустимо изменение на иска, доколкото основанието, на което ищците са твърдели, че се легитимират, е продажбата от 1994г.
По основателността на предявените искове е прието следното:
Изложени са съображения, че реституцията по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ настъпва по право при наличието на визираните в него условия, като за настъпването на реституционния ефект е необходимо одържавените имоти да са съществували реално до размера, в който са били отчуждени, към 25.02.1992г. /момента на влизане в сила на ЗВСОНИ/. Ако не са налице всички предпоставки е прието, че реституционният ефект не би могъл да настъпи, тъй като това означава да се засегнат придобити от трети физически или юридически лица права върху тези имоти.
В случая е прието, че на Н. В. П., наследодател на предявилите иска лица, по реда на ЗВСОНИ е възстановено правото на собственост върху магазини №2 и №5 в сградата на [улица] [населено място] до съществуващите им размери, както и че на наследниците на Х. Р. Б. е възстановено правото на собственост върху магазин №3 и магазин №4 в същата сграда до съществуващите му размери, след което наследниците на Х. Р. Б. през 1994г. /н.а. №137, том LLXXI, дело №24378/1994г./ са продали на Н. В. П. възстановените магазин №3 и магазин №4. При съпоставяне на всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, в това число заключенията на СТЕ, е прието, че не е установена идентичност между имота, закупен от Н. В. П. през 1994г. и възстановен му по реда на ЗВСОНИ с процесния, нито може да се прецени дали процесния имот представлява част от стария магазин №3, както е съществувал до преди пълната реконструкция на партерното пространство на сградата и оформянето на колонади на мястото на старите магазини във вида им към 1949г. Посочено е, че според експерта не може да се установи с категоричност точното местоположение на стария, отчужден магазин №3 спрямо сега съществуващото разположение на магазините в партерния етаж на сградата, тъй като точните граници на магазините не могат да се изяснят от данните, прегледани от вещото лице, както и че при огледа на място вещото лице е констатирало, че в средата на процесния магазин се намира колона с формата на петоъгълник и ако се приеме, че това е т.нар. „централна главна колона“, то процесното помещение е разположено в граничната точка между магазини 2, 3 и 4 и части от него попадат в очертанията на трите бивши магазина. Посочено е, че точните граници на магазини №2, 3 и 4 са установени само по местоположение спрямо съседите, но няма граници между тях, за да се установи коя част къде попада; няма информация през кой период между отделните магазини е имало стени и кога те са били съборени.
Категорично е установено по делото според въззивния съд само че с архитектурния план от 1980г., съгласуван с Д. на 09.05.1980г. за М.-Търговски комплекс „В.“ – колонада на [улица], е предвидено премахване на преградните стени в участъка от първия до втория ред колони на магазините, обособяване на проход към двора и изграждане на изложбена витрина около т.нар. „централна главна колона“, като с това преустройство, реализирано на място, се оформя пешеходен пасаж в пространството между двата реда колони /т.нар. колонада/. Площта, върху която се разполага процесния обект, е била част от магазините на партерния етаж, преди да бъде оформено пешеходното пространство, но понастоящем граничи от всички страни с оформеното пешеходно пространство, като „главната централна колона“ попада вътре в него. С оглед тези констатации на вещото лице въззивният съд е приел, че не се обосновава идентичност между имота, който претендират ищците, тъй като към момента на продажбата през 1994г. реконструкцията на колонадата на [улица] вече е била приключила и помещението, както е индивидуализирано от ищците, вече е бил отделено и оградено от всички страни с оформеното пешеходно пространство, като не става въпрос за преустройство, а магазинът е обособен като отделно помещение много преди влизане в сила на реституционния закон.
Основното съображение на въззивния съд да отхвърли предявените по реда на чл.108 ЗС искове е свързано с обстоятелството, че процесното помещение е обособено и съществувало като самостоятелно към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ по начин, който не допуска възможността правото на собственост да бъде възстановено /образувано е след премахване на части от няколко магазина, принадлежащи към момента на одържавяването на отделни лица и изграждането на нов обект, което не представлява преустройство, допускащо възстановяване на собствеността според тълкуването, дадено в ТР №6/10.05.2006г. по тълк.д.№6/2005г. и ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВС/; същото не е било предмет на възстановяване по реда на ЗВСОНИ нито в патримониума на наследниците на В. Г. П., нито на наследниците на Х. Р. Б.. Поставеният от касаторите въпрос какво представлява основанието на иска /представляват ли основание на иска фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право/ не е обусловил крайния извод на въззивния съд за неоснователността на претенциите – макар въззивният съд да е разсъждавал по въпроса дали процесният магазин е част от магазините според уточнението на исковата молба от 26.11.2012г., това не е основното съображение да приеме, че предявените искове са неоснователни.
За неотносим следва да се приеме и поставеният от касаторите въпрос водят ли вътрешните преустройства, колкото и значителни по обем да са те, до създаване на нов обект на собственост и до пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ – в случая съдът е приел, че в следствие на извършено преустройство на целия пасаж, обхващащ няколко магазина /а не на вътрешно преустройство на един магазин или друг самостоятелен обект/, които са принадлежали на различни лица към момента на одържавяването, е създаден съвършено нов обект на право на собственост, който е съществувал като такъв към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила и за който реституционен ефект не е настъпил именно поради тази причина. Не е налице твърдяното противоречие с тълкуването, дадено с ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВС, което касае хипотеза само и единствено на извършени вътрешни преустройства в обект, чиито външни ограждащи стени продължават да съществуват и към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила /докато в настоящия случай външните ограждащи стени на магазините откъм [улица]са премахнати и на оформеното по този начин подколонно пространство като част от пешеходен проход е изграден включително с нови ограждащи стени процесния обект/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса подлежи ли на възстановяване по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ собствеността върху обект /магазин/, който попада едновременно в границите на няколко различни одържавени имоти /магазини с предишна номерация №№2, 3 и 4/, които към момента на одържавяването са принадлежали на различни собственици, като към момента на разглеждане на делото не може точно да се установи каква част от всеки един от одържавените магазини попада в обхвата на магазина, предмет на иска, но се установява, че този магазин е разположен изцяло в границите на магазини с предишна номерация №№2, 3 и 4, тъй като въззивният съд не е отрекъл реституционния ефект по отношение на обектите, които наследодателите В. Г. П. и Х. Р. Б. са притежавали, нито възможността да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на две групи лица при извършено вътрешно преустройство, водещо до създаване на нов обект.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения за предпоставките, при наличието на които настъпва реституционният ефект следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси.
С оглед изхода на спора в полза на [фирма] следва да бъде присъдена сумата 1200лв., представляваща направените по делото разноски, а в полза на [фирма] сумата 300лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.12.2015г. по в.гр.д.№13787/2014г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав.
ОСЪЖДА М.-Г. Н. П., ЕГН [ЕГН] и Г. Р. О.-П., ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на [фирма] сумата 1200лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направените по делото разноски, а на [фирма] сумата 300лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: