4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
С.,03.07.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1006/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 272 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 41/2011 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Пирдопски районен съд решение № 62 от 27.05.2010г. по т. д. № 494/2009 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [община] иск за сумата 17 012 лв., представляваща стойността на 568 куб. метра на договорена и заплатена, но недобита и неизвозена дървесина по договор за покупко-продажба от 15.05.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба 05.11.2009 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения срещу извода на съда за дължимост на исковата сума, като твърди, че същият е резултат от неправилно възприемане на фактите и доказателствата по делото и изведената въз основа на тях грешна правна квалификация на предявения иск като такъв за връщане на даденото с оглед неосъществено основание /чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД/, а не като иск за присъждане на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение /чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД/.
Именно с въпроса за правната квалификация на предявения иск касаторът обосновава и допускането на касационния контрол, като твърди, че същият е решен в противоречие с практиката на ВС/ВКС – ППВС № 1/79 г.; решение № 246 от 27.05.2011 г. по гр. д.№ 1265/2010 г. на ІV г. о. и решение № 151 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 844/2009 г. на ІІІ г. о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационно обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор т 05.10.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважена претенцията на [фирма], [населено място] срещу [община] за заплащане на сумата 17 012 лв., въззивният съд е приел, че поради прекратяването на сключения между страните договор от 18.05.2008 г. предвид изтичането на срока му продавачът дължи на купувача връщане на цената за частта от уговореното, но недобито количество дървесина. Доколкото ответната община не се позовава и не твърди виновно неизпълнение на договорните задължения на търговеца-купувач, нито претендира репариране на вреди от неизпълнението, решаващият състав е преценил като ирелевантни и неподлежащи на обсъждане причините, поради които купувачът не е успял в договорения срок да добие и извози процесното количество дървесина /568 куб. метра/, а така също и точният момент на прекратяване на облигационното правоотношение. Като обстоятелство, което е от значение за изхода на делото, е преценено единствено това, че към датата на завеждане на исковата молба – 05.11.2009 г. – процесният договор вече е бил прекратен, с оглед на което е прието, че правното основание на предявения иск е чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а не посоченото от първата инстанция правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД. Тъй като обаче първостепенният съд е обсъдил всички онези предпоставки, релевантни за правилната, според въззивния съд, правна квалификация, същият е счел, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на поставения от касатора въпрос това изискване не е налице. Въпросът относно правната квалификация на предявения иск е решен с оглед конкретните данни по делото и по-точно – с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, сочещи на настъпило към датата на предявяване на претенцията прекратяване на сключения между страните договор поради изтичане на изрично уговорения в него срок на действието му. Следователно, изводът на въззивния съд относно правната квалификация на спорното право е изцяло обусловен от начина на възприемане на фактите по делото. Правилността на този извод е относима към правилността на самото решение и поради това същата може да бъде проверена само при разглеждане на касационната жалба, но не и в производството по чл. 288 ГПК.
Отделно от това, не е налице и твърдяното противоречие на обжалвания акт с цитираната задължителна съдебна практика. От една страна, ППВС № 1/79 г. съдържа разяснения относно отделните хипотези на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, но не и за начина на определяне правната квалификация на предявения иск. Поради липса на аналогичност на случаите, не е налице и твърдяното противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – във всяко от тях правната квалификация на предявения иск е определена с оглед поддържаните от ищците твърдения за наличие на облигационна връзка, която не е преустановена /за разлика от настоящата хипотеза/, което е обусловило съответно и извода, че отношенията се регламентират от чл. 79 и следващите ЗЗД, а не от чл. 55 и сл. ЗЗД.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 272 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 41/2011 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: