4
Определение по т. д. № 2698/2014 г. на ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София 26.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Таня Райковска т. д. № 2698 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 288/13.06.2014 г. по в. гр. д. № 359/2014 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 343/28.02.2014 г., постановено по гр. д. № 4026/2013 г. по описа на Плевенски районен съд.
С първоинстанционния съдебен акт [община] е осъдена на основание чл. 82, ал. 1, вр. 79, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата от 14 870,49 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, в резултат от лишаване на ищеца от владение и ползване на осем броя модули за обществено обслужване и сумата от 13 036,87 лв., съставляваща обезщетение за пропуснати ползи, в резултат от лишаване на ищеца от владение и ползване на 19 броя рекламни пана, всички находящи се на спирка „Дом на книгата” в [населено място], по договор за учредяване на възмездно право на поставяне върху общински терен на модули за обществено обслужване и спирка за масовия градски транспорт от дата 19.06.2000 г., за периода 1.08.2008 г. – 31.10.2008 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
[община] е осъдена да заплати и обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 ЗЗД в общ размер на 3172,81 лв. и направените разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като въвежда доводи за недоказаност на предпоставките за наличие на пропусната полза, а именно правомерност и сигурност на претендираното увеличение на имуществото на ищеца. Моли същото да бъде отменено, като им бъдат присъдени разноски по делото за трите съдебни инстанции. Алтернативно моли да се приеме, че дължимото обезщетение не следва да се определя като средна наемна пазарна цена, а да се вземат предвид реално получените от Общината граждански плодове.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че постановеното решение е в противоречие с влезли в сила съдебни решения на ВКС по следния въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото: „Следва ли при иск за пропуснати ползи по чл. 82 от ЗЗД като обезщетение за вреди, да съществува сигурност за увеличение на имуществото на ищеца или то може да се предполага”.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в унисон с възприетото задължително тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
За да потвърди решението на Плевенския районен съд, въззивният състав е приел, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявените искове, анализирал събраните по делото доказателства, установил фактическата обстановка по делото и достигнал до законосъобразни правни изводи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване по приложно поле се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочения регламент.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 82 ЗЗД е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция по настоящото дело. Искането обаче за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 186/13.03.2007 г. по т. дело № 963/2006 г. на ВКС, II т. о., решение № 584/27.07.2006 г. по т. дело № 75/2006 г. на ВКС, II т. о., решение № 1/27.02.2008 г. по т. дело № 148/2007 г. на ВКС и решение № 156/29.11.2010 г. по т. дело № 142/2010 г. на ВКС, І т. о. е неоснователно.
С обжалваното решение, поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, според която, за да е налице пропусната полза трябва да съществува сигурност за увеличение на имуществото, с оглед на нормалното в оборота състояние. Печалбите, които увреденият или кредиторът е могъл да получи по други правоотношения, но които са били осуетени поради неизпълнението или извъндоговорно поведение могат да имат характер на пропуснати ползи, стига получаването им да е сигурно.
В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено неизпълнение на задължението на касатора – [община] по договора от 19.06.2000 г. да осигури възможността за упражняване на учреденото право на поставяне върху общинския терен на процесните 8 модула и ползването им от ищеца [фирма], който е бил техен собственик през процесния период /което обстоятелство е установено с влязло в сила съдебно решение/. За безспорни са приети доказателствата, представени пред районния съд, че именно през процесния период [община], по силата на сключени наемни договори чрез общинското предприятие „Жилфонд” и трети лица – търговци се е облагодетелствала чрез получавана наемна цена. Констатирал е от изпратени писма от общината до различни търговци – наематели на процесните павилиони, че същата ги е уведомила да прекратят наемните правоотношения между тях и [фирма], като бъдат сключени нови договори за наем с [фирма], тъй като процесните модули са общинска собственост. Установил е, съобразно представените по делото писмени доказателства, факта на сключването на договори за наем на общински нежилищен имот – павилион, с наемодател – [община] и наематели – съответните ЕТ.
По отношение присъденото обезщетение за пропуснати ползи от нарушеното владение и лишаване от ползване на 19 бр. рекламни пана, въззивният съд е приел съобразно представените по делото писмени доказателства – Разрешение за строеж № 82/07.03.2003 г., ведно с Протокол за откриване на строителна площадка и определяне основи към строителна линия и ниво за метални козирки с монолитни основи към търговските павилиони, че е налице разрешение по надлежния ред за поставяне на метални козирки, в които са предвидени места за реклама, а също така е изградена и метална козирка, към която да висят рекламите.
При положение, че [община] е създала пречки пред [фирма] за ползване на самите модули, част от чиято конструкция са рекламните пана, то няма как да се допусне, че ищецът би могъл да ползва отделно рекламните пана, след като му е отнето владението върху модулите, в чиито метални козирки те се намират.
При тези данни, решаващият съд е приел за безспорно, че е налице пропусната полза за ищеца за процесния период, изразяваща се в лишаването му от ползване и получаване на печалба от процесните модули, в резултат на неправилните и незаконосъобразни действия на [община] по сключения договор от 19.06.2000 г., от което е видно, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 3/2012 г. по т.д. № 3/2012 г. ОСГТК на ВКС.
Дали при обсъждане на доказателствата по делото и установяване на фактическата обстановка въззивният съд е приложил правилно правилата на логическото мислене, е въпрос, относим към правилността на въззивното решение, респективно неговата обоснованост или необоснованост, поради което изложените в тази насока доводи представляват касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 288/13.06.2014 г. по в. гр. д. № 359/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: