О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр.София,07.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 407 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Г., действаща чрез своята майка и законен представител М. С. Г., и Г. М. Г., действащ чрез своята майка и законен представител София Т. Т., всички представлявани от адв.П. Г., против решение № 223/20.07.2018 г. по в.т.д. № 174/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 37/16.03.2017 г. по т.д. № 100/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, ГК, ТО, с което е отхвърлен предявеният от касаторите иск за признаване за установено по отношение на „Първа Инвестиционна Банка” АД и М. Г. Г., че в полза на банката не съществува ипотечно право, учредено с нотариален акт с вх. рег. № 8937, акт № 200, том V, н.д. № 6466/01.11.2007 г. и нотариален акт с вх. рег. № 7543, акт № 42, том V, н.д. № 5513/25.09.2008 г., за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит № 46КР – АА – 2409 от 01.11.2007 г. и договор за банков кредит № 046ОD – S – 000003 от 25.09.2008 г., с длъжници „Д. Корпорейшън” ООД и „Гортрейдинг” ООД, поради неговата нищожност, както и е отхвърлен предявеният от касаторите инцидентен установителен иск за право на собственост на М. Г. върху трети жилищен етаж от съществуващата триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Пазарджик, [улица], парцел II – 1241, кв. 215 – А по плана на гр. Пазарджик, с площ от 112 кв.м., понастоящем УПИ – I – 837, кадастрален район 501, кв.1215 по плана на гр. Пазарджик.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът „Първа Инвестиционна Банка” АД оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът М. Г. Г. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че приживе ищцата М. П. Г. с нотариален акт № 171, том VII, н.д. № 2515/04.07.1996 г. е учредила безвъзмездно в полза на сина си М. Г. Г. правото да надстрои трети жилищен етаж върху съществуваща двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Пазарджик, [улица], парцел II – 1241, кв. 215 – А по плана на гр. Пазарджик, с площ от 112 кв.м., понастоящем УПИ – I – 837, кадастрален район 501, кв.1215 по плана на гр. Пазарджик. С нотариален акт с вх. рег. № 8937, акт № 200, том V, н.д. № 6466/01.11.2007 г. и нотариален акт с вх. рег. № 7543, акт № 42, том V, н.д. № 5513/25.09.2008г. М. Г. Г. е учредил в полза на „Първа Инвестиционна Банка” АД две договорни ипотеки върху процесния имот за обезпечаване на вземания на банката по договор за банков кредит № 46КР – АА – 2409 от 01.11.2007 г., с длъжник „Д. Корпорейшън” ООД, и договор за банков кредит № 046OD – S – 000003 от 25.09.2008 г., с длъжник „Гортрейдинг” ООД. С влязло в сила решение № 184/10.03.2014 г. по гр.д. № 3467/2013 г. на Пазарджишки районен съд, вписано в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 4290, акт № 127, том II от 19.05.2014 г., договорът, обективиран в нотариален акт № 171, том VII, н.д. № 2515/04.07.1996 г., е признат за нищожен. С оглед на това въззивният съд е приел, че приобретателят М. Г. Г. не е придобил правото на строеж върху третия етаж от сградата, както и собствеността върху този етаж след извършване на строителството. Приел е още, че въпросът за собствеността върху изградения етаж е ирелевантен относно възникването и съществуването на ипотечните права на банката. Позовавайки се на разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД, ПАС е изложил съображения, че прогласената по съдебен ред нищожност на договора, с който М. Г. се е легитимирал като собственик на ипотекирания имот, не може да се противопостави на ипотекарния кредитор, след като исковата молба за прогласяване на нищожността е вписана след учредяване на договорните ипотеки. С оглед на този извод въззивният съд е приел за неоснователно поддържаното от ищците становище за неприложимост на ал.2 на чл.17 ЗЗД. Привидната сделка е поначало нищожна и не поражда действие, вкл. и за трети лица, като изключения от това правило се съдържат в чл.17, ал.2 и ал.3 ЗЗД, независимо дали симулацията е абсолютна или относителна. В тези случаи са защитени интересите и правната сигурност на третите лица – приобретатели или кредитори на привидни приобретатели. В тази връзка ПАС е посочил, че нотариалните актове, с които привидният приобретател М. Г. е учредил договорните ипотеки, са вписани шест – седем години преди вписването на исковата молба за прогласяване нищожността на договора, сключен с М. Г.. В заключение, доколкото добросъвестността на ипотекарния кредитор не е оспорена от ищците, въззивният съд е приел, че е налице предвиденото в чл.17, ал.3 ЗЗД изключение и установената по съдебен ред нищожност на договора, обективиран в нотариален акт № 171, том VII, н.д. № 2515/04.07.1996 г., е непротивопоставима на банката и не засяга придобитите от нея ипотечни права върху имота.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения правен въпрос.
В настоящия случай касаторите не са формулирали нито един правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като в изложението към касационната жалба са посочили, че въззивното решение противоречи на решение № 419/07.04.2006 г. по гр.д. № 3099/2004 г. на ВКС. Изложили са съображения относно неприложимостта на разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД, както и че въпросът за правото на собственост върху процесния имот е от преюдициално значение за действителността на учредените ипотеки. Така заявените доводи повтарят съдържанието на самата касационна жалба и по същество представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Същите обаче не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд. Въз основа на доводите, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не може да се конкретизира и съответно да се уточни правен въпрос. Твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 419/07.04.2006 г. по гр.д. № 3099/2004 г. на ВКС също не покрива изискванията за поставен конкретен правен въпрос.
Касаторите се позовават и на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК „очевидна неправилност” за допускане на касационен контрол. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на ПАС.
Доколкото на осн. чл.78, ал.8 ГПК е поискано присъждане на разноски от „Първа Инвестиционна Банка” АД, поради изхода на спора пред касационната инстанция се дължи присъждане на такива в размер на 200 лв., на осн. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 223/20.07.2018 г. по в.т.д. № 174/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОСЪЖДА М. П. Г., действаща чрез своята майка и законен представител М. С. Г., и Г. М. Г., действащ чрез своята майка и законен представител София Т. Т., да заплати на „Първа Инвестиционна Банка” АД сумата от 200 лв., представляваща сторените от дружеството разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: