3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр.София, 07.05. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 689 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. К. срещу решение № 1229 от 17 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 931 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, с което е потвърдено решението от 21.10.2013 г. по гр. д. № 4723 по описа за 2008 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. Х. Ч. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗЗД за унищожаване на покупко-продажбата на недвижим имот, отразена в нотариален акт № 6 том І, рег. № 1296, н.д.№ 5/2008 г. на нотариус М. Ш..
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Не са ли допуснали процесуално нарушение съдилищата, които са изоставили първоначалната правна квалификация на иска, предявен на основание чл.27 от ЗЗД- унищожаемост поради измама?
2. Не се ли е намирал продавачът в състояние на крайна нужда, след като е продал процесния имот на цена по-ниска от данъчната оценка?
3. Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на Софийския апелативен съд да допусне до разпит лекаря, който е издал, съставил и подписал смъртния акт на продавача?
4. Трябва ли при липса на всякаква медицинска документация да се приемат за достоверни показанията на личния лекар на продавача, както е сторил Софийският апелативен съд, или следва да се изключат?
Ответницата по жалбата С. Ч. Х. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата молба П. К. е заявила, че покойният С. В. Д., който и е завещал своето имущество, е страдал от сърдечна недостатъчност и мозъчно-съдова болест. Малко преди смъртта си той е продал на ответницата апартамент, находящ се в [населено място], [улица], първи надпартерен етаж, на занижена цена. Към този момент в резултат от заболяванията си продавачът не е бил в състояние да разбира и да ръководи действията си, поради което ищцата е поискала от съда да унищожи покупко-продажбата. Въз основа на нейните твърдения съдилищата са приели, че е предявен иск с правно основание чл.31 от ЗЗД- унищожаемост на договор, сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си. Дадената квалификация съответства на обстоятелствената част и на петитума на исковата молба, а силата на пресъдено нещо на обжалваното решение обхваща само предявения и разгледан иск по чл.31 от ЗЗД. Ето защо, дори да се приеме, че е допусната погрешна правна квалификация или липсва произнасяне по предявен от ищцата иск за наличие на друг порок на сделката, тези процесуални нарушения не могат да послужат като основания за допускане на касационно обжалване на решението по иска с правно основание чл.31 от ЗЗД, тъй като по искове с различно правно основание не е формирана сила на пресъдено нещо. Следователно отговорите на първите два въпроса на касатора нямат значение за изхода на спора по разгледания иск с правно основание чл.31 от ЗЗД, поради което по тези въпроси касационно обжалване не може да се допусне.
Искането на ищцата за разпит на лекаря, който е издал, съставил и подписал смъртния акт на продавача, е формулирано едва пред въззивната инстанция, без да бъдат изложени обстоятелствата, които са и попречили да предяви това искане своевременно. Ето защо отказът на въззивния съд да допусне разпит на свидетеля е съобразен с разпоредбите на чл.266 от ГПК и не представлява процесуално нарушение, поради което по третия въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване.
В процесуалния закон не са предвидени ограничения за установяване здравословното състояние на страна по сделката посредством свидетелски показания, когато е предявен иск с правно основание чл.31 от ЗЗД. Липсата на медицинска документация не е причина за въвеждане на такова ограничение, а напротив- налага използването на свидетелски показания. Такъв е ясният отговор на четвъртия въпрос на касатора, доколкото този въпрос е правен и касае приложението на процесуалните норми. Дали съдът правилно е кредитирал свидетелските показания е питане, което касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване./ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република
България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1229 от 17 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 931 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав.
ОСЪЖДА П. В. К.- [ЕГН], да заплати на С. Х. Ч.- ЕГН: [ЕГН], сумата 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: