О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София 17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 309 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Г. Г. от гр. З. против въззивно решение № 284 от 8.12.2009г. по в.гр.д. № 350 по описа за 2009г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 104 от 15.06.2009г. по гр.д. № 200/07г.на Районен съд Златоград,с което е обявена за унищожена на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД сделката от 15.06.2007г.,оформена с н.а. № 169 т.І рег. № 1* на нотариус М. Д. ,по силата на която Т. Т. Г. ,чрез пълномощника си К. Г. Г. и прехвърлила на К. Г. Г. собствеността върху недвижим имот-двуетажна масивна сграда/без пристройката към нея/,със застроена площ от 83 кв.м.,ведно с избени помещения,находяща се в УПИ * кв.40 по ПУП на гр. З. срещу поето задължение за издръжка и гледане, поради това,че към момента на сключване на сделката-20.05.07г.- Тодора Т. Г. не е могла да разбира и да ръководи действията си .
Независимо,че представя отделно от касационната жалба пространно изложение, в което са посочени всички основания по чл.280 ал.1 /т.1,2 и 3/ от ГПК-липсва изрично формулиран конкретен въпрос, за който да може да се преценя дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, дали е решаван противоречиво от съдилищата и дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от използваната формулировка- по същество се касае до изложени доводи за неправилност и необоснованост на въззивния акт,произтичащи от неправилно позоваване на свидетелски показания/на свидетелката М/,неправилно присъждане на разноски/900лв./,за обема на представителната власт на упълномощеното лице и за размера на притежаваната идеална част по отношение на наследствени имоти,оспорване на заключението на експертите относно здравословното състояние на прехвърлителката. Отделно се твърди и че съдебният акт е постановен по недопустимо иск. Позовава се на казуална практика на ВКС/представя определение и решение на ВКС / и на Постановление №5/79г.от 13.02.1980г.на Пленума на ВС,което като касаещо въпроси на производството по поставяне по под запрещение е ирелевнатно за настоящето производство,което е с различен предмет/.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел- въз основа заключенията на приетите по делото медицински експертизи,че към момента на упълномощаването Т. Т. Г. е била недееспособна,тя не е могла да разбира свойството и значението на извършеното от нея действие,не е могла да формира правно валидна воля, поради което и извършената въз основа на даденото от нея пълномощно сделка е унищожаема.
В представеното изложение- касаторът оспорва изводите на съда. За да може-обаче, касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора и да изложи становището си във връзка с правилността на направените от въззивния съд правни изводи – законодателят е предвидил ред, изискващ преценка за наличие на изчерпателно изброени от законодателя –едно общо основание,а именно- поставен от касатора конкретен въпрос и едно или няколко допълнителни основания- съгласно чл.280 ал.1 т.1,2 или 3 от ГПК- за допускане на жалбата до касационен контрол. Едва след като се прецени,че те са налице и бъде допуснато до касационно обжалване – едва тогава,при разглеждане на касационната жалба по същество – може касационната инстанция да обсъди изложените възражения за неправилност и необоснованост на въззивния акт.
В случая липсва посочен от касатора конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който да е от значение за изхода по конкретното дело/изявлението на касатора:”считам,че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС”-не съставлява такъв/. Съгласно приетото в ТР № 1 /2009 г.на ВКС-обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде ясно формулиран въпрос, както и не може да бъде допуснато касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбата. Независимо от обема на подадената жалба -касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно – жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правен въпрос,който при това да е от значение за изхода по конкретното дело – само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Следва да се посочи,че настоящият съдебен състав не намира,че цитираните от касатора решение и определение са по идентични казуси и самото им представяне /без да бъде конкретизирано – в каква връзка се прави позоваване на тях/ е достатъчно,за да се извлече основание по чл.280 ал.1 от ГПК.
Неоснователно е направеното възражение за недопустимост,което следва да се разгледа с оглед приетото в т.1 от ТР № 1 /2009 г.на ВКС. Не е налице хипотеза на предявяване на чужда права пред съд. Ищецът/сега ответник по касация/-има правен интерес в качеството си на наследник на починалата Т. Т. Г. да иска да бъде обявена извършената на 20.05.07г.сделка за унищожаема. В този смисъл той не предявява чужди права. Същият е активно легитимиран да води иск по чл.31 от ЗЗД. Не може да бъде споделена и тезата за недопустимост на иска пред вид прекратяване на образуваното производство за поставяне под запрещение не поради смъртта на лицето,чието поставяне под запрещение се иска,а поради оттегляне на искането. Предвидената в закона предпоставка е преди смъртта на лицето да е било поискано поставянето му под запрещение и в случая тя е налице. Без значение е дали производството е проведено докрай,защото липсва подобно законово изискване. Точка осем от Постановление №5/79г.от 13.02.1980г.на Пленума на ВС,на която се позовава касатора не дава основание за друг извод. Обратно- с т.8 е разяснено,че правните сделки,които лицето е извършило преди поставянето му под запрещение,дори и когато производството за поставяне под запрещение е прекратено поради настъпила смърт,следва да се решават по общия исков ред. /Акцентът не е върху основанието за прекратяване на производството –дали поради настъпила смърт или оттегляне, а върху възможността за установяване по общия искове ред/. Обстоятелството,че искът не е бил предявен и срещу съпругата на приобритателят на сделката,както и че е предявен за целия имот,а не за съответната притежавана идеална част от ищеца/с оглед съществуващия спор за собственост между страните/- не води до недопустимост на производството. Последицата от предявяване на унищожаемостта е,че действието на сделката отпада с обратна сила. С така предявения конститутивен иск се упражнява от наследника преобразуващо субективно потестативно право,а не се уреждат окончателно имуществените отношения между страните.
С оглед на горното,като намира,че не е налице общото основание за допускане до касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на въззивния акт, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 284 от 8.12.2009г. по в.гр.д. № 350 по описа за 2009г. на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.