3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 15.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 430 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. Ш от [населено място], приподписана от адв. Л. Л., против определение № 17382 от 6 декември 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 9191 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е потвърдено разпореждане от 3 февруари 2010 г. по гр.д. № 39038 по описа за 2009 г. на районния съд в [населено място] за връщане на исковата молба на частния жалбоподател.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото са налице основателни, уважителни причини за неотстраняване на нередовности в исковата молба, които са отстранени в частната жалба пред въззивния съд; не са уважение исканията във връзка със здравословните проблеми на частния жалбоподател, за което са представени съответните медицински документи, а молбата от 29 април 2010 г. била подадена след значително подобрение на здравословното му състояние. В допълнителна молба се сочи, че се иска възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на разпореждането от 3 февруари 2010 г.; определението на въззивния съд е порочно, защото не са защитени конституционните права и законни интереси на частния жалбоподател, нарушено е правото на сигурност на живот, не са признати медицинските документи за продължително причинено заболяване, нарушени са правилата на логиката. Атакуваното определение е в противоречие с практиката на ВКС – частната въззивна жалба не е разгледана като молба за възстановяване на пропуснат срок по чл. 64, ал. 2 ГПК и разглеждането на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и за създаване на практика по възникналия правен спор – за точното прилагане на чл. 64, ал. 2 ГПК е следвало да се направи преценка на здравословното състояние на частния жалбоподател и следва да се съобрази и причинно-следствената връзка за възникване на правно основание за предявяване на иска, основателната причина за пропуснатия срок за отстраняване на нередовностите. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска молбата за възстановяване на пропуснатия срок да бъде уважена.
С определението си въззивният съд приел, че констатираните недостатъци на исковата молба по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ГПК не били отстранени в указания на ищеца срок, за които недостатъци той бил уведомен по всички процесуално възможни начини; поради нередовностите в исковата молба не може да се даде защита в състезателен съдебен процес, защото не е ясен предметът на търсената защита; отстраняването на недостатъците не може да стане с частната жалба, тъй като съобразяването на поправките е извън предмета на въззивното производство – законосъобразността на постановения първоинстанционен съдебен акт; правно ирелевантни са доводите за наличие на здравословни проблеми, тъй като за периода 6 август 2009 г. – 3 февруари 2010 г. районният съд не е бил сезиран с молба за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите поради наличие на препятствия за ищеца.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
Представената частна касационна жалба и изложението към нея не посрещат изискванията на закона за посочване на правни въпроси, разрешаването на които да ангажира отговор на съда по основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. В задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай частният жалбоподател е насочил усилията си да посочи проблеми във връзка с приложението на чл. 64, ал. 2 ГПК, който въпрос изобщо не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд. Посоченото в частната въззивна жалба – стр. 3, т. 4, въззивният съд е счел като довод за продължаване на срока за отстраняване на констатираните недостатъци на исковата молба и е изложил съображения в тази връзка, но не е разгледал молба за възстановяване на срока за извършване на определено процесуално действие. След като въззивният съд не се е произнесъл по посочения от частния жалбоподател проблем, то не е ангажирано общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Независимо от изложеното, касационният съд приема, че следва делото да се върне на въззивния съд за преценка на заявеното основание в т. 4 (стр. 3) от частната жалба от 2 август 2010 г., вх. № 1027040, което може да се счете като основание по чл. 64, ал. 2 ГПК. Ако е необходимо, следва да се укаже на частния жалбоподател да уточни искането си, тъй като въззивният съд е приел частната жалба срещу определението за връщане на исковата молба за подадена в съответния законов срок (същото се отнася и до настоящата такава), а заявеното е за наличие на здравословни пречки за изпълнения на дадени указания, след което да се пристъпи към съответните процесуални действия в тази връзка пред компетентния съд.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 17382 от 6 декември 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 9191 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ВРЪЩА делото на въззивния Софийски градски съд за преценка на заявеното основание в т. 4 (стр. 3) от частната жалба от 2 август 2010 г., вх. № 1027040.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: