3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 18.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №189/2012 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на П. М. Н. чрез назначения му по Закона за правната помощ адв. К. П. , срещу въззивно определение № 217 от 31.01.2012г по ч.гр.дело № 12/2012г на Софийски апелативен съд в частта , с която е потвърдено определение №16339 от 09.11.2011г на Софийски градски съд , за прекратяване на производството по иска срещу Прокуратурата на РБ. Потвърдено е прекратяването на делото по иска на основание чл. 2 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата , като в останалата част , срещу ответника СДВР , искът на основание чл. 1 ал.1 ЗОДОВ е изпратен по подсъдност на Административен съд София- град .
В изложение се поставя въпрос дали за целите на ЗОДОВ понятието „обвинение” следва да се разбира като официално предявено обвинение по смисъла на чл. 50 или чл. 219 от НПК , или за обвинение може да се приеме разпит , разследване , обиск и всякакви други действия на Прокуратурата , от които може да направи извод ,че лицето е уличено. Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , твърди се противоречие с приетото в определение №347/2009г д.№375/09 ІІІ г.о и реш.№1200/2008г гр.д№3517/07 ІІІг.о ,реш.№ 1323/2007г г.д.№ 1400/2006 І г.о На следващо място се поставя въпрос недопустим или неоснователен е иск срещу Прокуратурата по чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ при липса на официално предявено обвинение. Според защитата,при твърдение за обвинение искът може да е неоснователен , но не и недопустим. В този смисъл е цитирано определение № 589/09.06.2009 д.№480/09 ІІІ г.о Въпросите се обвързват и с довод по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, че е необходимо тълкуване на основанието по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ , което да приведе съдебната практика в съответствие с тази на Европейския съд по правата на човека .
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия поставените въпроси да са обосновано свързани с решаващите съображения на съда , по решаващия за изхода на делото въпрос .Самите въпроси са привързани към фактически и правни предпоставки ,различни от установените и преценени с обжалвания акт .
Решаващото съображение на съда при преценката надлежен ответник ли е била Прокуратурата , в случая е съдържанието на исковата молба , което се изразява в изложение на обстоятелствата , на които е основан иска . При никое от цитираните в изложението решения и определения от практиката не се касае за случай, при който съдът е изпълнил служебната си роля да съобразява кой от посочените в адресната част няколко ответници е процесуално легитимиран , с оглед реда за разглеждане на исковия спор , предвид изложените в исковата молба обстоятелства . Ето защо не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК .
Въпросите по изложението , какъвто и да е отговорът им , нямат отношение към обективираната в определението решаваща преценка. Неоснователна е и обосновката им, при цитирането основание ва чл. 280 ал.1 т.2 т.3 ГПК . Основание на иска по ЗОДОВ не е собственото субективно усещане на ищеца ,че е обвинен , а обективните обсотятелства , с които законът свързва основанието за гаранционната отговорност на Държавата за вреди , в лицето на определни нейни органи .Практиката в този смисъл е трайна и съответна на закона ,въззивният съд се е съобразил с тази практика . При искова молба , в която ищецът схваща обвинението срещу него като вредоносно субективно отражение , резултатно от действията на полицейските органи , които действия същевременно са съставомерно основание за отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ и са приети за основание на иска , следва задължение за съда да направи извод ,че не се твърди обсотятелство по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ , задължение да даде съответната квалификация , да направи преценка за приложимия съдипроизводствен ред и да постанови съответните процесуални действия , гарантиращи законосъобразно разглеждане на иска. Тези процесуални действия ищецът атакува само в една част , но без връзка с постановеното разрешение , относно съдопроизводствения ред. Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК защитата неотносимо свързва с юридическите признаци на обвинението , обема правно съдържание на понятието и пр. при действия «на Прокуратурата» като правозащитен орган , при положение , че не се касае за действие на правозащитен орган , а за действия на полицията и вреди от тях .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 217 от 31.01.2012г по ч.гр.дело № 12/2012г на Софийски апелативен съд в частта , с която е потвърдено прекратяване на производството срещу Прокуратурата на РБ като ответник по иска съгласно определение №16339 от 09.11.2011г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.