О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 23.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1318/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от Б. С. -прокурор в Апелативна прокуратура-София срещу въззивно решение № 1938/03.12.2012 г. по гр.д.№2272/2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІІ състав.
Ответникът по касационната жалба Й. Т. Г. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.С. Г., оспорва жалбата.Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на 50 000 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 874/2012 г. на Врачанския окръжен съд, с което е бил уважен частично предявения против касационния жалбоподател иск по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ и същият е осъден да заплати на ответника по касационната жалба обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление ,за което е оправдан, в размер на сумата 15 000 лв.,ведно със законната лихва от 12.10.2010 г.Решението е мотивирано с аргументите, че против ответника по касационната жалба е било образувано нака-зателно производство за престъпно деяние по чл. 220 ал.1 НК на 02.07.2007 г.; с постановление от 01.04.2008 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр.чл. 201 НК;пет пъти срещу него са внасяни в съда обвинителни актове и производството е прекратявано поради съществени процесуални нарушения, а на шестия път е постановена оправдателна присъда.Същата е протестирана и с окончателно решение на въззивния съд от 12.10.2010 г. е потвърдена.Така в продължение на две години и шест месеца ответникът по касационната жалба е бил обект на наказателно преследване, във връзка с което е преживял притеснения и тревоги, довели до накърняване на авторитета му в обществото като стопански ръководител и политически деец, влошаване на здравословното му състояние-получил разстройство в адаптацията и посттравматично стресово разстройство, лишаване от достъп до класифицирана информация,необходим за работата му, отказано му е издаване на разрешение за закупуване на оръжие и не е осъществена възможността да заеме по-висока длъжност.Прието е, че не е доказана причинна връзка между повдигнатото обвинение и оттегляне от политическата му дейност, доколкото е продължил да бъде общински съветник и зам.председател на общинския съвет, но същевременно пропуснал възможността да бъде водач на листа на политически съюз, участващ в парламентарните избори 2009 г.Счел е , че не е налице причинна връзка и с проявяването на някои заболявания като захарен диабет и хипертония, които са от по-ранна дата. Преценявайки конкретните факти от значение по делото,в съответствие с ТР № 3/2004 г. ОСГК-т.11, е стигнал до извода,че присъдената сума е справедлив еквивалент на причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос за определяне размера на неимуществените вреди след преценка на всички конкретни обстоятелства и прилагане обществения критерий за справедливост.Счита, че е налице касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., т.2, ТР № 3/22.04.2004 г. по т.д.№3/2004 г., ОСГК т.3 и т.11 и ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК- т.19, защото част от твърдените от ответника по касационната жалба неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането и защото липсват мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.Намира,че е налице касационно основание и по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като въпросът е решаван противоречиво от съдилищата,които в сходни случаи присъждат обезщетения при големи различия в размера им.Прилага решение № 653/26.06.2009 г. по гр.д.№2378/2008 г. на ВКС, І г.о., както и решение на различни по степен съдилища, за които няма данни дали са влезли в сила, с които са присъдени различни по размер обезщетения за вреди по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, тъй като са обусловили изхода на спора, но не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК –т.2 за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая въззивният съд е съобразил цитираните тълкувателни актове на ВКС и е присъдил обезщетение в съответствие с общите критерии за справедливост и конкретните обстоятелства по делото. При определяне на обичайните вреди според общовалидния обществен критерий за справедливост съдът не е приложил субективни виждания , а е отразил общите схващания , в съответствие с които по-тежките по характер и степен увреждания се обезщетяват с по-големи по размер обезщетения. Справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество ,така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения и които подробно са обосновани в неговия акт. Съдът е приложил точно закона и задължителната практика на ВКС за определяне на размера на обезщетението по справедливост и е обосновал конкретния присъден размер с фактическите обстоятелства.В съответствие с практиката на ВКС по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ е съобразил правнорелевантните обстоятелства , свързани с особеностите на конкретния случай като: тежест на повдигнатото обвинение и наложените в рамките на наказателното производство ограничения, продължителност на наказателното производство, отражението му върху живота на увредения в личен, професионален и обществен аспект.
Оплакването за наличие на противоречие с т. 19 от ТР № 1 /04.01. 2001 г. ОСГК, тъй като няма изложени мотиви за причинно-следствената връзка между обвинението и настъпилите вреди, също е изложено като основание за допускане на касационно обжалване.Дори и да се приеме, че по своя характер то представлява общо основание, въпреки че всъщност се отнася до фактическите изводи на съда, следва да се посочи,че подобно противоречие не е налице. Мотивирано е наличието на причинно –следствена връзка между претърпяното увреждане и незаконно водения наказателен процес.Направени са подробни изводи в тази насока, като изрично е указано кои от твърдените от ответника увреждания са възникнали в резултат на увреждането, като негова пряка и непосредствена последица. Несъгласието на жалбоподателя с изложените от съда мотиви в това отношение не е основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и касационното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Няма противоречие между обжалваното решение и представените съдебни решения, представляващи казуална практика. С тях са присъдени различни по размер обезщетения, но за различни възникнали увреждания, дали различно отражение върху здравето , авторитета и психичните изживявания на увредените лица, т.е. те са определени в съответствие с конкретно установени факти . Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето му по размер в конкретния случай при спазване на тези критерии. Не може да се търси определяне на сходни по своя размер обезщетения, както счита за правилно жалбоподателят, тъй като освен от общия критерий за справедливост , обезщетението е обусловено от конкретни за случая обстоятелства. По правилността на конкретната преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода по делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски в това производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1938/03.12.2012 г. по гр.д.№2272/2012 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, ІІ състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Й. Т. Г. сумата 1000/хиляда/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: