О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
С., 25.10. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3918/2017 год.
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. А. А., приподписана от адв. Пл. П., против определение № 1373/25.04.2017 г. по ч.гр.д № 1505/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 27719/24.11.2016 г. по ч.гр.д № 10630/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. А. от 28.05.2015 г., с която обжалва наложената възбрана и насрочения опис на недвижим имот по изп.д. № 20158440401206 по описа на ЧСИ С. Я..
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното определение.Иска се неговата отмяна и връщане на делото на Апелативен съд – С. за произнасяне по същество или алтернативно жалбата срещу действията на ЧСИ да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите: 1.Какво следва да се разбира под израза”от домашните му”,употребен в разпоредбата на чл.46,ал.2 ГПК.Пълнолетният съпруг,който не живее на адреса на адресата и адресно е регистриран на друг адрес,”от домашните му”- на адресата лице ли е или не е от тях по смисъла на чл.46,ал.2 ГПК. 2.За да се приеме,че призовката е връчена по надлежния ред,когато се връчват съобщения по реда на чл.46,ал.1 и 2 ГПК на съпруг на адресата,който не живее на адреса на адресата,следва ли същия изрично да се подписва върху разписката със задължение,да предаде призовката на адресата или е достатъчно да се отбележи само,че той е съпруг на адресата,без да се посочва в разписката местоживеенето му и дали е пълнолетно лице. 3.Съгласието на третото лице да получи призовката,което е приело призовката за адресата,следва ли да бъде отбелязано изрично в разписката или се предполага. 4.Следва ли решаващия съд,с цел установяване на надлежността на връчването,служебно да изиска от ЧСИ доказателства по делото относно легитимността на лицето приносител на призовката и пълномощията му за връчване на съобщения и призовки съгласно изискванията на закона, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба С. А. А., чрез процесуалния му представител адв. А. Т. в писмения отговор оспорва нейната допустимост поради липса на общо и специално основание по смисъл на чл. 280, ал. 1 ГПК и нейната основателност. Претендира направените разноски, без да уточнява размера и вида им и без да представя доказателства за реално извършване на такива.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил определение на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради просрочие жалбата на С. А. А. срещу действия на ЧСИ по посочено изпълнително дело.
Съгласно ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило значението си при действието на ГПК от 2008 г., в производството по чл. 435-437 ГПК окръжният съд не действа като въззивна инстанция, а като контролно-отменителна. Преграждащите определения на окръжния съд подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, чиито определения са окончателни. Съобразно гореизложеното постановеното определение на Софийски апелативен съд е окончателно.
Компетентността на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК е относно съдебни актове, които подлежат на триинстанционно разглеждане, а производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител е уредено като двуинстанционно. В този смисъл е налице и трайно установена практика на ВКС /определение № 65 от 21.03.2016 г. по ч.гр. д. № 1026/2016 г. на ІІ г.о., определение № 188 от 02.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1330/2017 г., ІІІ г.о., определение № 269 от 30.05.2017 г. по ч.гр.д. № 870/2017 г., ІV г.о., определение № 163 от 17.05.2017 г. по ч.гр.д № 1805/2017 г., ІІІ г.о., определение № 86 от 27.03.2017 г. по ч.гр.д. №792/2017 Г., ІІІ г.о./. Поради изчерпване на реда за обжалване след произнасянето от Софийски апелативен съд, настоящата частна жалба се явява недопустима и образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Горните изводи не се променят от обстоятелството, че неправилно Софийски апелативен съд е отразил в акта си, че същият подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 8979/22.05.2017 г.,подадена от С. А. А. срещу определение № 1373/25.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1505/2017 г. на Софийски апелативен съд
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 3918/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: