О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
С. 10.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : М. И.
И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 420 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място],представлявано заедно и поотделно от управителите М. и И.,чрез процесуалния представител-адвокат А. против определение от 5.10.2010г. по гр.д.№ 2702/10г. на Софийски градски съд, допълнено с определение от 28.06.2011г., с които е изменено решението от 7.07.2010г.в частта му за разноските, като са определени такива в размер на 1 965лв.,а искането в останалата му част досежно претенцията за присъждане на разноски в размер на 3 930лв.е отхвърлено като неоснователно. Счита същото – в отхвърлителната част за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а въпросът решен по същество с присъждане на разноски в пълния претендиран размер.
Срещу частната жалба е постъпило възражение от противната страна,с което се оспорва основателността й.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходи-мата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е редовна и допустима
С оглед факта,че се обжалва акт на въззивен съд и пред вид правното основание, на което се разглежда жалбата /чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- изрично предвидена възможност за обжалване/,следва да се приеме,че не е необходимо представяне и обсъждане на изложение с посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставен въпрос.
Разгледана по същество- подадената частна жалба е основателна.
След постановяване на въззивния си акт, по повод на постъпила нарочна молба,Софийски градски съд е присъдил – въз основа на приложен договор за правна защита и съдействие от 26.11.08г.- само направените разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция,възлизащи на 4 800лв.Съдът е счел,че ответника не е ангажирал доказателства за направени от него разноски пред въззивната инстанция,като не е зачел представената разписка за повторно заплатена сума от 4 800лв.,с мотива,че се касае за вече присъдената сума разноски пред първата инстанция,тъй като не е представен друг договор за правна защита и съдействие, обосноваващ направен разход за разноски пред въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на съда.
В приложения договор за правна защита и съдействие от 26.11.08г. е отбелязано,че [фирма] [населено място] е упълномощил процесуалния си представител-адвокат А. да го представлява като”води делото до окончателното му завършване във всички инстанции”. Съгласно чл.34 ал.4 от ГПК – пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.В случая –не е уговорено друго и няма данни – пълномощието да е оттеглено.Обратно-видно от материалите по делото –пълномощникът е осъществявал процесуално представителство и пред въззивната инстанция.В надлежния срок/ преди приключване на последното заседание във въззивната инстанция/ ответникът е представил разписка от 4.05.2010г.,установяваща,че е заплатил на пълномощника си още и сумата от 4 800лв.,представляваща „адвокатско възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство на дружеството,съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.11.08г.по гр.д.№ 2702/10г.на СГС-за въззивното производство”. Така описаната разписка е доказателство за направения разход и неправилно не е зачетена от въззивния съд. Изложеният аргумент за липса на разход,поради липса на представен изричен договор за правна защита и съдействие за въззивната инстанция е неоснователен пред вид герецитираната разпоредба на чл.34 ал.4 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 5.10.2010г. по гр.д.№ 2702/10г. на Софийски градски съд, допълнено с определение от 28.06.2011г.,В ЧАСТТА, в която като е изменено постановеното решение от 7.07.2010г. по в.гр.д.№ 2702/10г.на СГС досежно разноските, е отхвърлено искането за разликата между присъдените 1 965лв.и претендираните 3 930лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решение от 7.07.2010г.по гр.д.№ 2702/2010г.по описа за 2010г.на СГС,ІVД състав в частта му,в която е отхвърлено искането за присъждане на разноски над присъдените 1 965лв.до 3 930лв.,като
ОСЪЖДА М. З. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.7 ап.39 със съдебен адрес [населено място] [улица] ет.6 ап.21,чрез адв.М. да заплати на [фирма] [населено място],представлявано заедно и поотделно от управителите М. и И.,със седалище и адрес на управление: [населено място] район”О.” [улица] вх.Б ет.6 ап.18 още и сумата от 1 965 лв./ хиляда деветстотин шейсет и пет лева/, представляваща направените от ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,изчислени порпорционално на отхвърлената част от иска на този ищец.
ОСЪЖДА Т. П. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.7 ап.39 със съдебен адрес [населено място] [улица] ет.6 ап.21,чрез адв.М. да заплати на [фирма] [населено място],представлявано заедно и поотделно от управителите М. и И.,със седалище и адрес на управление: [населено място] район”О.” [улица] вх.Б ет.6 ап.18 още и сумата от 1 965 лв./ хиляда деветстотин шейсет и пет лева/, представляваща направените от ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,изчислени порпорционално на отхвърлената част от иска на тази ищца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.