О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
Гр.София, 23.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 174 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
П. зводството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ю” ЛТД, Великобритания срещу решение № 125/24.09.2009г., постановено по гр.д. № 260/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 104/30.07.2008г. по гр.д. № 119/2006г. на Хасковския окръжен съд и е отхвърлен искът по чл.373, ал.1 ТЗ на касатора против Е. “К” за сумата от 17494.22 лв., представляваща обезщетение за повреден товар при изпълнение на договор за превоз от 02.06.2006г.
Касаторът поддържа, че решението е постановено по непредявен иск и са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на претенцията за заплащане на обезщетение за вреди въззивният съд е приел, че ищецът – настоящ касатор, не е страна по договора за превоз, обективиран в международна товарителница от 02.06.2006г., поради което искът на предявеното основание – по чл.373, ал.1 ТЗ е неоснователен.
Според касатора искът е предявен за заплащане на обезщетение за вреди, които се претендирани от собственика на повредената стока, като в обстоятелствената част на исковата молба не е било посочено, че между страните по спора е бил сключен договор за превоз. Сочи три решения на ВКС относно задължението на съда на определи правната квалификация на иска, като вземе в предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Въведеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е относим към допустимостта на въззивното решение.
Видно от обстоятелствата по исковата молба и молбата – уточнение от 10.07.2006г. ищецът твърди, че между страните е сключен договор за превоз на собствените му вещи, като вредите са настъпили при осъществяването на превоза. В този смисъл правилната правна квалификация на иска е по чл.373, ал.1 ТЗ. Аргументите на въззивния съд относно съществуването на договор за превоз и преценката на ангажираните по делото доказателства не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 125/24.09.2009г., постановено по гр.д. № 260/2009г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.