О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 11.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №812/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3854/21.12.2018 г. подадена от адвокат Д. Г. – процесуален представител на Н. Х. М. от [населено място], [община], област С., срещу решение №123/21.11.2018 г. по гр.д.№210/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение №130/18.7.2018 г. по гр.д.№420/2017 г. по описа на Дуловския районен съд, с което е отхвърлена молбата на Н. Х. М., за допускане на поправка в съставения й от [община] акт за раждане №0212/04.6.1938 г., като в графа „баща“ бъде вписано лицето А. Х. А., с ЕГН – [ЕГН], вместо вписаното лице „Х. Р.“.
Въззивната инстанция е приела, че „Разпоредбата на чл.34, ал.2 ЗГР(съответно чл.132 ЗЛ от 1907 г.) е категорична, че актовете за гражданско състояние, съставени по установения ред, имат доказателствена сила на отразените в тях до доказване на тяхната неистинност.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗГР, съответно тогава действащия чл.143 ЗЛС от 1907 г., актът за раждане неминуемо следва да съдържа както датата на раждане на лице, чието раждане удостоверява, така и данни за родителите – имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство, от което следва, че именно той е официалният документ, който удостоверява факта на раждането, както и свързани с него уточняващи го факти, измежду които и кои са родителите на новороденото.
По делото липсва доказателства, установяващи, че действителната дата, на която се е състояло раждането, е различна от 04.6.1938 г., както и че баща на молителката е лице, различно от посочения в акта за раждане баща Х. И. Р.. Разпитаните свидетели познават молителката от 5-6 годишни и оттогава им известно, че неин баща е А. и тя е живяла в неговия дом, но от тези показания не може да се направи категоричен извод, че той е неин рожден баща, за да се приеме, че е оборено посоченото в официалния документ.“
Освен това въззивният съд е споделил и мотивите на първата инстанция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Сочи се, че съобразно обстоятелствата, изложени в молбата/допълнителната най-вече/ и петитума на същата до ДРС и те по въззивната жалба и приетите доказателствата, СОС приема, че искането е по чл.73 ЗГР, във връзка с чл.258 и чл.546, ал.2 ГПК, а ДРС, че е по чл.38, ал.4 ЗГР, във връзка с чл.542-548 ГПК. По-нататък в изложението се описват факти и обстоятелства, свързани с годината на раждане, принадлежността към онзи момент на територията, където е родена, под юрисдикцията на Румъния, оценката на материалната доказателствена сила на акта за раждане с оглед разпоредбата на чл.178, ал.1 ГПК и действието на действащия по онова време Закон за лицата на Царство България, относно реда за обявяване на раждането и съставянето на акта за раждане, който се твърди, че не е спазен. Позовава се на практика на ВКС – решение №240/28.10.2014 г. по гр.д.№2926/2014 г., IV г.о.
Въз основа изложеното се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и не е обосновано.
Като основание се сочи и разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Заинтересуваните страни – Община Дулово, Община Силистра и Окръжна прокуратура – Силистра, не заявяват становища.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК, тъй като не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Твърденията в изложението не представляват въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а касационни оплаквания, които следва да бъде разгледани в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
По посоченото от касационния жалбоподател основание по чл.280, ал.2 ГПК обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
От една страна, основанието е формулирано бланкетно, а от друга, то не е налице.
Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд, неизлагане на собствени фактически и правни изводи, нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са аргументирани основания за допускане на касационен контрол.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №123/21.11.2018 г. по гр.д.№210/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: