6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 509
гр. София, 13.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 4906 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община], подадена чрез юрисконсулт М. С. Б. срещу решение № 1142 от 05.08.2016 г. по гр. дело № 1706/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІ състав.
Ответникът К. Г. М. поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ се е произнесъл по предявените от К. Г. М. против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, които е уважил, като е потвърдил първоинстанционното решение № 1608 от 14.05.2016 г. по гр. дело № 17494/2015 г. на Пловдивски районен съд /ПРС/, VІІІ граждански състав, включително в частта за присъждане на разноски и държавна такса и е присъдил разноски за въззивното производство, в полза на въззиваемия в размер на сумата 800 лв. Окръжният съд е констатирал, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата, на което ищецът К. М. е заемал длъжността „Шофьор С. техника” до процесното уволнение, извършено със заповед № 59/12.11.2015 г. на изпълнителния директор на [фирма], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ – съкращаване на щата. За да признае уволнението за незаконно окръжният съд е приел, че въззивникът е нарушил чл. 333, ал. 4 КТ, приложим с оглед предвидената в чл. 58 от колективния трудов договор предварителна правна закрила. Този извод е обоснован с липсата на съгласие от РС на К. при работодателя за съкращаването на ищеца, обективирано в писмо изх. № 1432/06.11.2015 г. Съдът е разгледал доводите на въззивника, че ищецът не бил член на К. към момента на уволнението и ги е отхвърлил, като е мотивирал съображения въз основа на доказателствата по делото. Въззивният съд е констатирал, че заявлението на М., въпреки че е било адресирано до изпълнителния директор на дружеството е породило правни последици към релевантния момент на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като е било предоставено на КТ „Подкрепа”, в която синдикална организация ищецът е членувал, последният е бил освободен от членство и съответно приет за член на РС на К., която не е дала съгласие за съкращаването му. Въз основа на така установените факти окръжният съд е направил извод за неспазване на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ от работодателя, който е обусловил мотивите му за незаконосъобразност на уволнението.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че ПОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се цитира част от мотивите на решение по гр. дело № 148/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о. относно задължението на работодателят да събере данни за предпоставките по чл. 333 КТ. Поддържа се от касатора, че в решението си въззивният съд е потвърдил обстоятелството, че жалбоподателят е изискал декларация за наличие или липса на защита по чл. 333 КТ от М., но не е формирал правилен извод, „защото в текста му по – нататък личи ясното желание на съда да вмени на работодателя несъобразяване с извършената проверка за защита по чл. 333 от КТ – документирана по делото”. В тази част от приложението не е поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, чиито характеристики са разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Липсата на правни въпроси, съгласно разясненията в т. 1 от цитираното ТР на ОСГК на ВКС е достатъчно основание обжалвания акт да не бъде допуснат до касационно обжалване. Съгласно разрешенията, обосновани в същото ТР на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Не съставлява общо основание за допускане на касационен контрол оплакването за необоснованост на извод на въззивния съд – в случая оплакването, че съдът искал да вмени на работодателя несъобразяване с проверката за защита по чл. 333 КТ /фактическия състав, дори не е конкретизиран от жалбоподателя, предвид различните хипотези на предварителна закрила, визирани с нормата/. По изводите на окръжния съд във връзка със синдикалното членство на ищеца и произтичащата от него защита по чл. 333, ал. 4 КТ в тази част от изложението не са въведени въпроси. Доводите за противоречие с касационното решение не са съобразени, както с липсата на правен въпрос, така и с произнасянето на ВКС, което е проведено по въпрос, нямащ идентитет с разгледаните от въззивната инстанция въпроси /касационният съд е дал отговор на въпроса, следва ли съдът да разгледа непосочено в исковата молба, а в съдебното заседание, основание за незаконност на уволнение, като такъв въпрос не възникнал пред окръжния съд/. Предвид изложеното следва да се приеме, че с тази част от изложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касаторът счита, че „от огромно значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е да се отговори на въпроса към коя дата се прекратява членството на работник/служител в дадена синдикална организация в предприятието – със самото му написване или с удостовереното му депозиране пред съответното ръководство на синдиката, който бива напускан”. В разглежданата част от приложението е поставен въпрос, но същият не произтича от решаващите изводи на въззивния съд, за да има характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Мотивите на окръжния съд, обусловили крайния извод за несъобразяване на работодателя с изискването по чл. 333, ал. 4 КТ – за предварително съгласие на синдикалния орган за уволнение на М. са, че КТ „Подкрепа” е дала съгласие за уволнение на друго лице, но не и на ищеца, който е бил вече член на друг синдикат – К., отказал да даде съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ /писмо изх. № 1432/06.11.2015 г./ за процесното уволнение. Цитираният въпрос не е свързан с посочените изводи на въззивната инстанция, а със становище на касатора, че за да се прекрати членството на работника в синдиката, заявлението трябва да постъпи непосредствено в ръководството на организацията. Когато въпросът не произтича от решаващите изводи на въззивния съд, както е в случая, с поставянето му не се релевира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е мотивирал и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както изисква разпоредбата, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при липсата на практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни разпоредби. Страната не е съобразила разясненията в т. 4 от посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС. Предвид тези съображения следва да се приеме, че и с цитираният въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва:
„Също така от огромно значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е да се отговори на въпроса дали един работник/служител в едно предприятие може да е член едновременно на две различни синдикални организации – в случая К. и КТ Подкрепа, въпреки че и двете синдикални организации в своите устави изрично забраняват това.”.
Цитираният въпрос, както предходния, произтича от становище на касатора, поддържано във въззивното производство. Окръжният съд не е приел описаната във въпроса хипотеза и съответно не е мотивирал по нея правни разрешения. Мотивирани са изводи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е била налице, предвид настъпилите факти – прекратяване членството на ищеца в КТ „Подкрепа”, приемането на М. за член на К. и отказа на К. при работодателя да даде съгласие. По посочените изводи на въззивния съд не са въведени въпроси. Не са мотивирани и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ, както чрез позоваване на съдебна практика, така и чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми, в хипотезата на липса на съдебна практика. При тези обстоятелства следва да се приеме, че и с посочения въпрос касаторът не е обосновал наличието на предпоставки за допускане на касационен контрол.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че решението на ПОС е в противоречие с ТР № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС. Противоречието според страната се състои в това, че било доказано по делото съществуването на две секции на К. в [фирма], които имали самостоятелни ръководства, а ПОС кредитирал даденото несъгласие от страна на една от тях – СЖБ при К., отричайки „постановеното от ВКС изискване” за единно ръководство на всички синдикални секции на един и същи синдикат в едно и също предприятие. В тази част от изложението липсва формулиране на правен въпрос. Твърдението за противоречие по „постановеното от ВКС изискване” не съставлява поставяне на правен въпрос, тъй като в ТР № 9/2013 от 12.12.2014 г. по т. дело № 9/2013 г. ОСГК на ВКС се е произнесло по относимостта на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ към членовете на синдикалните ръководства в случаите, при които синдикалната организация има и вътрешни структури /секции / в рамките на съответната синдикална организация, но не е третиран въпроса за закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ. И по тази част от приложението следва да се има предвид изложеното по – горе разяснение в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, че въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК не се поставят служебно от касационния съд, а следва да се въведат от касатора, както и че липсата на правен въпрос има за правна последица недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. В случая липсва аргументиране и на допълнителни основания, тъй като посоченото ТР № 9/2013 на ОСГК на ВКС не съдържа произнасяне по закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ. Ето защо следва да се приеме, че и по тази част от изложението липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че „Решението на ПОС е в противоречие и с ТР № 3/2011 г. на ВКС, което всъщност определя рамката, в която съдът извършва своята проверка за законосъобразност на извършения подбор по смисъла на чл. 329 от КТ”. Според касатора „ПОС излиза от тази рамка и извършва по същество проверка и определяне синдикалната принадлежност на уволнения работник К. М.”. И в тази част от приложението липсва общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е формулиран правен въпрос, който да произтича от конкретен извод на въззивния съд. Касаторът не е съобразил, че решаващите изводи на окръжния съд обективират разрешения по приложението на чл. 333, ал. 4 КТ, по които е следвало да се въведат правни въпроси. По приложението на чл. 329 КТ не са мотивирани разрешения на въззивната инстанция. Противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК между разрешенията на въззивния съд и тълкувателната практика се формира по идентични правни въпроси, а в случая въпросът, на който е даден отговор с ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС – „Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, преценката на работодателя – кой от служителите има по – висока квалификация и работи по – добре”, не е обусловил крайния изход на делото. Не са мотивирани и допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поради това следва да се приеме, че и с тази част от приложението не са обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 900 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1142 от 05.08.2016 г. по гр. дело № 1706/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІ граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [община] да заплати на К. Г. М. разноски за касационното производство в размер на сумата 900 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: