О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№509
С., 21.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 504 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. А. Н., Б. Г. Н. и В. В. К., чрез пълномощника им адвокат П. К.-Б., против определение № 2721 от 6.10.2010 г., постановено по гр.д. № 470 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата из за допълване на решение № 1009 от 39.06.2010 г. по същото дело в частта за разноските.
Ответниците по частната жалба И. Г. Б. и Е. Г. Л. не са изразили становище по същата.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 1009 от 39.06.2010 г. по гр.д. № 470/2010 г. П. окръжен съд е обезсилил атакуваното пред него решение на районен съд, прекратил е въззивното производство и е изпратил делото на П. окръжен съд за разглеждане на предявените искове по компетентност като първа инстанция. Молбата на ответниците по спора Р. А. Н., Б. Г. Н. и В. В. К. за допълване на решението чрез присъждане на направените от тях разноски е оставена без уважение по съображение, че липсва произнасяне по предявените искове, както и прекратяване на производството по делото, което продължава пред родово компетентния съд.
В частната жалба се поддържа, че разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК не прави разграничение при какво прекратяване на делото се дължат разноски, като в случая по прекратеното дело вече са извършени процесуални действия и са направени разноски, а при изпращане на делото на друг съд ще се образува ново дело, по което ще извършат нови процесуални действия, за които ще се дължи хонорар. Доводите са неоснователни. Разноски се присъждат при разрешаване на правния спор пред съответната инстанция /чл.236, ал.1, т.6 във връзка с чл.78, ал.1, 2 и 3 ГПК/ и при прекратяване на делото – чл.78, ал.4 ГПК. Прекратяване по смисъла на чл.78, ал.4 ГПК е налице, когато съдът се десезира от правния спор по волята на ищеца или поради недопустимост на иска или неотстраняване в срок на констатирани нередовности на сезиращата молба. Щом се запазва висящността на предявения спор, то липсва прекратяване на съдебното производство и съответно не могат да се присъждат разноски при условията на чл.78, ал.4 ГПК. В случая спорът между страните е висящ, поради което законосъобразно П. окръжен съд е отказал да присъди разноски в полза на ответниците, а съответно атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2721 от 6.10.2010 г., постановено по гр.д. № 470 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: