2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 509
гр. С., 04.04. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми март двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ИВАНОВА
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 245 по описа за 2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Р. А. Д. чрез процесуалния представител, адвокат Н. Ц. срещу решението от 30.05.2011 г. по гр.д. № 14737/2010 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – а състав в частта, с която е отменено решението от 04.08.2010 г. по гр.д. № 11853/2010 г. на Софийски районен съд, 52 състав в частта, с която е осъден „А. Б. Г. – клон България”, клон О., [населено място] да заплати на Р. А. Д. на основание чл. 200 КТ сумата над 25000 лв. до 70000 лв., на адвокат Щ. Щ., АК-Х. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдебни разноски за адвокатско възнаграждение над 1750.53 лв. до 2556 лв. и по сметка на СРС държавна такса над 3912 лв. до 5712 лв. и е постановено отхвърляне на предявения от Руска А. Д. срещу „А. Б. Г. – клон България”, клон О., [населено място] иск по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата от трудова злополука смърт на В. М. Т. за сумата над 25000 лв. до 70000 лв.
Ответникът „А. Б. Г. – клон България”, клон О., [населено място] чрез пълномощника си адвокат Н. Б. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не следва да се допусне разглеждането на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбоподателката не е въвела процесуалноправни и материалноправни въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е за приложение на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди. Страната поддържа, че Софийски градски съд не е съобразил конкретните обективно съществуващи факти при определяне размера на обезщетението за Р. Д. вследствие, на което намира, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за справедливост. Така въведено общото основание за допускане не съдържа точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение, съгласно разясненията, дадени в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1. За да се обоснове приложно поле на общото основание за допускане на касационно обжалване касаторът трябва да посочи въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл, а в случая с твърдението, че съставът се е произнесъл по приложение на принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, без да отрази конкретно вложеното и обективирано в обжалваното решение разбиране от втората инстанция относно съдържанието на легалното понятие за справедливост и съществуващите според нея отклонения от практиката на ВКС, Р. Д. не е аргументирала наличието на общо и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК. Разлика в тълкуванията, която жалбоподателката счита, че е допусната от въззивния съд спрямо разрешенията в т. II от ППВС № 4/1968 г. не е направена. В тази насока са въведени единствено твърдения, без изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК да е мотивирано – изискване съставляващо процесуално задължение на касатора съгласно разясненията, дадени в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1. Твърдението, че Софийски градски съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти за определяне на действително справедлив размер е общо оплакване за неправилност на второинстанционното решение и е относимо към нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на настоящето производство, а се обсъждат, ако бъде допуснат касационен контрол и касационната жалба се разгледа по същество. Освен това основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК има за предмет правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, а необсъждането на „конкретни обективно съществуващи обстоятелства” , както вече се посочи засяга правилността на съдебния акт, подлежаща на установяване в друго производство.
Жалбоподателката не е обосновала противоречие със задължителна практика и с твърдението, че „в случая липсва адекватно съпоставяне на приживяната травма от смъртта на В. М. Т. с необходимото и еквивалентно обезщетение”. Както беше отразено и по – горе наличието на противоречива практика не може да се аргументира с твърдения за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК каквото е отразеното. Следва да се посочи, че при постановяване на решението в обжалваната част, Софийски градски съд е съобразил разясненията в ППВС № 4 /1961 г., както и разясненията в ППВС № 5/1969 г., също така е взел под внимание и разясненията по тълкуване на чл. 52 ЗЗД, дадени с ППВС № 2/1984 г., като е отчел спецификата на връзката между пострадалият и преживялата го Руска Д., които са били в съвместно съжителство. Обстоятелството, че въззивният съд е съобразил разясненията в ППВС № 4 /1961 г., както и разясненията в ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. не обуславя довод за противоречие с правните разрешения в ППВС № 4/1968 г. Напротив при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, Софийски градски съд в съответствие с разясненията в ППВС № 4/1968 г. е преценявал интензивността и проявлението на болките и страданията на ищцата Д. от загубата на починалия при трудова злополука В. Т., но в съответствие със задължителната съдебна практика е разглеждал проявлението на тези болки и страдания с оглед спецификата на връзката между пострадалият и преживялата го Р. Д.. Постановленията на Пленума на Върховния съд, цитирани по – горе не съдържат противоречиви правни разрешения, поради което и съобразяването им от въззивния съд не може да породи противоречива съдебна практика. Поради това се налага извода, че с постановяване на въззивното решение Софийски градски съд не се е отклонил от цитираната задължителна практика. С позоваването на определенията, подробно изброени в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК жалбоподателката не обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като същите определения са постановени в производства по чл. 288 ГПК и не формират съдебна практика съгласно разясненията дадени с ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 2 и т. 3. Освен това както се отрази и по – горе липсва въведено общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което да се разгледа в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Липсата на такова основание се отнася и за другите съдебни актове, подробно изброени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – решения на въззивни съдилища, както и решение на ВКС по чл. 290 ГПК. Във връзка с позоваването извършено по отношение на тях жалбоподателката е отбелязала: „Считаме, че с оглед гореизброените решения, е налице противоречиво прилагане на един и същи правен институт, поради което е изпълнена и предпоставката, визирана в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обосноваващо допустимостта на касационното обжалване”. Липсва ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение, съгласно разясненията в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1. Не е ясна и точна формулировка на правния въпрос по смисъла на цитираните разяснения твърдението в изложението за противоречиво прилагане на правен институт, защото общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е конкретен правен въпрос или правни въпроси от значение за изхода по делото, разрешен, съответно разрешени в обжалваното въззивно решение, включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда, а не даден правен институт. Приложението на правния институт поражда правните въпроси, от които само тези, притежаващи посочената характеристика релевират общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката не е мотивирала и наличие на различни правни разрешения в обжалваното решение и приложената съдебна практика. Противоречиво разрешавани правни въпроси са налице, когато в различните съдебни актове се съдържат различни и взаимно изключващи се разрешения на идентичен правен въпрос или правни въпроси. За да мотивира основания за допускане на касационно обжалване страната е следвало да отрази в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК различните и взаимно изключващи се разрешения по идентичния правен въпрос във въззивното решение в сравнение с решенията, на които се позовава и копия, от които прилага. В случая жалбоподателката не е обосновала различия в разрешенията по конкретен правен въпрос. В същите съдебни актове са третирани правни въпроси по чл. 52 ЗЗД, които не са идентични с правните въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд в атакуваното решение. От изложеното следва, че страната не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Жалбоподателката не е обосновала приложно поле и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чиято съдържание е подробно разяснено в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 4. Не е такова обосноваване възпроизвеждането на нормативния текст на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както е процедирала жалбоподателката в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на цитираното по – горе въззивно решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30.05.2011 г. по гр.д. № 14737/2010 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – а състав в обжалваната част, с която е отменено решението от 04.08.2010 г. по гр.д. № 11853/2010 г. на Софийски районен съд, 52 състав в частта, с която е осъден „А. Б. Г. – клон България”, клон О., [населено място] да заплати на Р. А. Д. на основание чл. 200 КТ сумата над 25000 лв. до 70000 лв., на адвокат Щ. Щ., АК-Х. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдебни разноски за адвокатско възнаграждение над 1750.53 лв. до 2556 лв. и по сметка на СРС държавна такса над 3912 лв. до 5712 лв. и е постановено отхвърляне на предявения от Р. А. Д. срещу „А. Б. Г. – клон България”, клон О., [населено място] иск по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата от трудова злополука смърт на В. М. Т. за сумата над 25000 лв. до 70000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: