О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 11.09.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова
ч.т. дело № 249/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.ІІ, изр.2, във вр.с чл.274, ал.1 ГПК.
Образувано е по подадени от М. П. К. от гр. С. частни жалби : с вх. № 1681/22.08.2008 г. срещу определение от 17.07.2008 г.по в.гр.д. № 592/2007 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което на основание чл.184, ал.1 ГПК/отм./ е прекратено въззивното производство и е обезсилено решение № 388/15.10.2007 г. по т.д. № 11/2007 г. на Плевенския окръжен съд и с вх. № 2072/27.10.2008 г. срещу определение от 08.09.2008 г. по същото дело, с което е върната, като просрочена, подадената на 20.08.2008 г. частна жалба срещу определението на въззивния съд от съдебно заседание на 15.01.2008 г. за спиране на производството по делото на основание чл.182, ал.1, б”а” ГПК/отм./.
В частните жалби се излагат доводи за неправилност на обжалваните процесуални съдебни актове на въззивната инстанция, с твърдения за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, свързани с редовното уведомяване на страните за подлежащи на обжалване съдебни актове и с липсата на надлежна представителна власт на пълномощника на жалбоподателката, което обуславя невалидност на извършените процесуални действия.
Ответникът – „Е” А. , гр. П. не е изразил становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като извърши проверка на обжалваните съдебни актове на Великотърновския апелативен съд, постановени във въззивното производство по делото, приема следното:
Частните жалби са подадени от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
По време на висящността на спора пред въззивната инстанция, по предявения от М. К. иск с правно основание чл.74 ТЗ срещу „Е” А. , страните, чрез процесуалните си пълномощници, за направили искане за спиране на делото по общо съгласие – по реда на чл. 182, ал.1, б.”а” ГПК/отм./. Зачитайки общото искане на страните, при наличие на предпоставките по посочената процесуална разпоредба, в открито съдебно заседание на 15.01.2008 г., в присъствието на пълномощниците на страните, е постановено определение за спиране на делото. При предприемане на конкретните процесуални действия от страна на представителя на жалбоподателката, адвокат Ц, се е легитимирала с общо пълномощно, отнасящо се до конкретното въззивно гр.дело, до окончателното му свършване във всички инстанции, включително и с правата да прави признания, да се отказва от исканията, или да ги намалява, увеличава изменя, да сключва спогодба и да преупълномощава други адвокати с посочените права. Действително, както се поддържа и от частната жалбоподателка, адвокат Ц, както и адвокат И, се легитимират като нейни пълномощници по силата на преупълномощаване. Тъй като обаче в първоначално представеното пълномощно на адвокат Г, изготвено на бланка на Адвокатска колегия гр. П., липсва зачертаване на изброени процесуални действия които може да извършва пълномощника по това дело и за които е необходимо изрично пълномощие по смисъла на чл.22, ал.2 ГПК/сега отм./, включително и за възможността за преупълномощаване на други лица със същата представителна власт съгласно чл.22, ал.1 ГПК/отм./, то следва да се направи извод, че страната е била надлежно представлявана в процеса и пълномощникът е разполагал с надлежна представителна власт да изрази съгласие за спиране на делото по чл.182, ал.1, б.”а” ГПК/отм./.
Спирането на делото в случая е настъпило от момента на постановяване на определението в открито съдебно заседание на 15.01.2008 г. , на което е присъствал надлежен процесуален пълномощник на жалбоподателката К. Наличието на общо упълномощаване по делото включва възможността пълномощникът да получава съобщения за подлежащи на обжалване съдебни актове по движение на делото, какъвто е и настоящия случай. С оглед на това и на основание чл.214, ал1, изр.2 ГПК/отм./, във вр.с чл.46, ал.1, изр.1 ГПК/отм./ срокът за обжалване на определението за спиране на делото е започнал да тече от деня на постановяването му, затова и депозираната частна жалба с вх. № 1680/22.08.2008 г., изпратена по пощата на 20.08.2008 г., е просрочена, както правилно е констатирал Апелативен съд – В. Търново. С оглед на това обжалваното определение от 08.09.2008 г./имащо характер на разпореждане/ за връщане на частната жалба на основание чл.218в, ал.ІІІ, б.”а” ГПК/отм./, е правилно.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на частната жалбоподателка за липсата на надлежно съобщаване на определението за спиране на делото и то лично на нея, а не чрез пълномощника й. Тези доводи не съответстват на предвидените в ГПК/отм./ начини на призоваване и връчване на съобщения и допустимостта за връчване на пълномощник, което се приравнява на лично връчване на страната и то без да се изисква спазване на някаква поредност по чл.46, ал.1, изр.1 ГПК/отм./. Позоваването на определение № 146/20.07.2005 г. на АС – В. Търново е неоснователно, тъй като то не обективира задължителна за съдилищата практика, а от друга страна противоречи на становището на ВКС, изразено и в постановеното по реда на новия ГПК определение № 217/ 20.03.2008 г. на ВКС, ТК.
Предвид горните съображения, относими и към другата частна жалба, неоснователно се явява и искането за отмяна на определението на въззивния съд от 17.07.2008 г. за прекратяване производството по делото по чл.184, ал.1 ГПК/отм./ и съответно за заличаване с обратна сила на извършените процесуални действия по делото. Безспорно е, че към момента на прекратяване на делото, предвиденият шестмесечен срок е изтекъл и, че никоя от страните не е заявила искане за възобновяване на въззивното производство в рамките на този срок, което е препятствало решаването на спора със сила на пресъдено нещо.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.09.2008 г./имащо характер на разрореждане/, постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д. № 592/2007 г., с което е върната, като просрочена, подадената на 20.08.2008 г. частна жалба на М. П. К. срещу определение от 15.01.2008 г. за спиране на производството по делото на основание чл.182, ал.1, б”а” ГПК/отм./.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.07.2008 г.по в.гр.д. № 592/2007 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което на основание чл.184, ал.1 ГПК/отм./ е прекратено производството по делото и е обезсилено решение № 388/15.10.2007 г. по т.д. № 11/2007 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: