О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 6.11. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и осма година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1379/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Софийски университет „С”, гр. С. и на „Р” О. срещу определение от 15.04.2008 г. по гр.д. № 1704/2007 г. по описа на Софийски градски съд, с което са оставени без уважение частните им жалби срещу определение от 31.05.2007 г. по гр.д. № 20057/2006 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на С. „С” за спиране производството по изпълнително дело № 2* по описа на частен съдебен изпълнител М. К. , рег. № 7* на основание чл. чл. 316,ал.2 и 317 ГПК /отм./.
В жалбата на С. „С” се излагат съображения за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с разпоредбите на чл. чл. 416, 417 и 332, ал. 3 ГПК /отм./. Поддържа се, че защитата на третото лице – владелец на имота, досежно който е предприет въвод във владение, може да бъде осъществена както по реда на чл. 416 ГПК /отм./, така и по реда на чл. 332, ал.2 ГПК /отм./, като изборът на съответната възможност зависи единствено от стадия, на който се намира изпълнителното производство /дали въводът е извършен или не/ и от преценката на третото лице, не и от обстоятелството дали владението върху имота е установено от същото преди или след завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение. Като допуснато закононарушение се сочи и необсъждане от въззивния съд на наличието или липсата на предпоставките по чл. 317 ГПК /отм./ за уважаване на молбата. Иска се отмяната му и спиране на изпълнението.
В жалбата на „Р” О. се поддържа, че изводът на съда за приложимост на разпоредбата на чл. чл. 416 и 417 ГПК /отм./ в хипотезите на установено от третото лице владение след завеждане на делото, по което е постановено изпълняемото решение, а на разпоредбата на чл. 332, ал.2 ГПК /отм./ в хипотезите на установено владение от третото лице преди завеждане на делото, е незаконосъобразен. Твърди се, че производството по чл. 416 ГПК /отм./ има обезпечителен характер, поради което спиране на изпълнението би могло да се постанови и в хипотезите, при които владението на третото лице е установено преди завеждане на делото, по което е постановено съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист. Иска се отмяната му и спиране на изпълнението.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /възможността за касационно обжалване на акта на въззивния се извежда от текста на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК/, от лица имащи право на жалба и съответстват на изискванията на чл. 260-263, вр.чл.275, ал.2 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С частните жалба се атакува определение на Софийски градски съд, постановено в качеството му на въззивна инстанция, с което е оставено в сила определение от 31.05.2007 г. по гр.д. № 20057/2006 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на С. „С” за спиране, на основание чл. чл. 416 и 417 ГПК /отм./, на производството по изпълнително дело № 2* по описа на частен съдебен изпълнител М. К. В мотивите към определението е прието, че молителят С. „С” не може да се ползва от реда за защита, установен в чл. чл. 416 и 417 ГПК /отм./, тъй като е установил владение върху присъдения на С. на българските художници имот преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняемото решение, а не след това. В случаите на установено владение преди завеждане на делото съдебният изпълнител няма право въобще да извършва въвод във владение на имота срещу третото лице и ако направи това, въводът може да бъде обжалван по реда на чл. 332, ал.3 ГПК /отм./.
В изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал.1, точки 2 и 3 ГПК /в изложението към жалбата на С. „С”/ и чл. 280, ал.1, точка 2 ГПК /в изложението към жалбата на „Р” ООД/ – произнасяне по съществен правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и произнасянето по който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Действително, разгледаният от въззивния съд правен въпрос е съществен, тъй като засяга една от предпоставките за осъществяване на защитата по чл. 416 ГПК /отм./ от третото лице владелец на имота – владението да е установено след завеждане на делото, по което е постановено изпълняемото решение..
Същият, обаче, не е решаван противоречиво от съдилищата. Съдебната практика е единна относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл.чл. 416, 417 и 332, ал.3 ГПК /отм./. Приема се, че защита по реда на чл. чл. 416 и 417 ГПК /отм./ може да реализира само това трето лице – владелец на имота към осъществяване на въвода, чието владение е започнало след образуване на делото, решението по което се изпълнява. Срещу това трето лице съдебният изпълнител е длъжен да осъществи въвода, освен ако то не заяви права, изключващи правото на взискателя да получи имота, като вероятната основателност на претендираното право следва да се установи пред съда с писмени доказателства. Приема се, че срещу трети лица – владелци на присъдения имот от преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, съдебният изпълнител въобще няма право да извършва въвод във владение и, при извършването на такъв, последното би могло да се защити по реда на чл. 332, ал.3 ГПК.
Приложените към жалбата на „Р” О. влезли в сила определения от 12.07.2004 г. по гр.д. № 997/2004 г. на СГС и от 24.03.2003 г. по ч.гр.д. № 1327/2003 г. на СГС на обосновават извод в обратния смисъл. С първото е оставено в сила определение на районен съд, с което е оставена без уважение молбата на трето лице – владелец на имота, с установено владение след завеждане на делото, решението по което се изпълнява, поради неустановяване от страна на молителя на права, изключващи правата на взискателя. С второто е прието, че третото лице – владелец на имот, по отношение на който е предприет въвод във владение, може да се защити по чл. 332, ал.2 ГПК /отм./ или по чл. 416, ал.2 ГПК /отм./, а не чрез обезпечаване на предявен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД и налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” на решението , като разсъжденията досежно момента на установяване на владението се отнасят до разпоредбата на чл. 332, ал.2 ГПК /отм./, не до чл. 416, ал.2 ГПК /отм./.
Съдебните актове, приложени към жалбата на С. „К”, представляват копия на определението на СГС, което се атакува с частните жалби на С. „С” и „Р” О. , по които е образувано производството по настоящото дело, поради което не би могло да се приеме, че доказват наличието на противоречиво решаван въпрос от съдилищата, а и в двете определения е прието, че в случаите по чл. 416 ГПК /отм./ третото лице може да получи защита чрез спиране на изпълнението ако е установило владението си след завеждане на делото, решението по което се изпълнява.
Не е налице и второто посочено в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата на С. „С” основание за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал.1, т.3 ГПК/. Няма необходимост от преодоляване на непълнота, неяснота или противоречивост на процесуалния закон. В разпоредбата на чл. 332, ал. 2 ГПК /отм./ е посочено недвусмислено, че право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител има само това трето лице-владелец на присъдения на взискателя имот, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, а ако пропусне тази възможност единственият му път за защита е предявяване на иск срещу взискателя. Разпоредбата на чл. 416, ал.1 и 2 ГПК /отм./ също е ясна и непротиворечива – предвижда, че възможност да поиска спиране на изпълнението при условията на чл.чл. 416 и 417 ГПК /отм./ има „това трето лице”, което е придобило владението след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение /съобразно чл. 332,ал.3 ГПК същото не би имало право на жалба в случай на извършен въвод/. Не е налице различно тълкуване на закона, нито има необходимост от преодоляване на противоречива или непротиворечива, но погрешна практика на ВКС.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.04.2008 г. по гр.д. № 1704/2007 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: