О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 09.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №577/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6513/12.12.2013 г., подадена от адв. Б. С. – процесуален представител на ищцата Е. И. М. от [населено място] против въззивно решение №169/04.11.2013 г. по гр.д.№367/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1305/17.6.2013 г. по гр.д.№2023/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., шести състав, с което е отхвърлен предявеният от Е. И. М. от [населено място] против Ю. Н. Н. от [населено място], иск за прогласяване за нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на изразено съгласие от страна на ищцата, на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №99, том 2, рег.№3833, делото №252/23.5.2007 г., с която Е. И. М. е продала на Ю. Н. Н. недвижим имот, подборно описа в диспозитива на решението.
Въззивната инстанция е приела, че разгледаният иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, по който се е произнесъл съда, като в случая се касае до погрешна правна квалификация, а не до произнасяне по непредявен иск. Изложени са изводи, че е неоснователно оплакването, че първата инстанция едностранчиво е интерпретирала гласните доказателства, тъй като свидетелката Д. възпроизвежда детайли от процедурата по изповядване на процесната сделка, а свидетелката П. препредава казаното й от ищцата, поради което показанията на първата са пряко доказателствено средство за обстоятелствата, при които е е сключена сделката. Съдът е приел също така, че самият нотариален акт съдържа и реквизити, които по същността си са разписка, че продажната цена е била изплатена преди оформяне на нотариалния акт и не е имало никакво съмнение във волята на страните, манифестирането й пред нотариуса, както и за здравословното състояние на ищцата, в смисъл, че чува и разбира това, което й се чете, и да вижда това, което подписва.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/17.7.2001 г. относно дейността на въззивната инстанция, както и решения на ВКС по чл.290 ГПК, подробно посочени в него. Подробно се описва противоречието между обжалваното решение и цитираните решения. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Ю. Н. Н., посредством процесуалния си представител – адв. К., е депозирала отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и във връзка с наведеното оплакване за неговата недопустимост, тъй като е разгледан непредявен иск. Както от исковата молба и нейното уточнение, така и от самото решение е видно, че е разгледан иск за нищожност на сделката поради липса на съгласие.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №169/04.11.2013 г. по гр.д.№367/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., по по касационна жалба, вх.№6513/12.12.2013 г., подадена от адв. Б. С. – процесуален представител на ищцата Е. И. М. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: