О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София 20.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 614/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П. , рехабилитация и отдих” Е. гр. С., подадена от пълномощника юрисконсулт Х. Т. , срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 220 от 10.11.2008г. по в.гр.д. № 611/2008г. с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 12.11.2007г. по гр.д. № 3424/2005г. в частта, с която дружеството е осъдено на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на Д. И. Р. сумата 219 811,08 лв., като с въззивното решение са присъдени още 337,23 лв. на същото основание.
Ответникът Д. И. Р. от гр. С. в представения от пълномощника му адв. Ал. Г. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 59 ЗЗД въззивният съд е приел, че ответното дружество ползва без правно основание собствения на ищеца Д. Р. УПИ-1410 в кв. 30 по плана на гр. Б., и построените в имота две двуетажни сгради – механа и хотел. Правото на собственост ищецът е придобил по наследство и не е изгубвано от него през периода 1975г. – 27.09.2005г. По отношение на имота са провеждани отчуждителни процедури, които обаче не са приключили с актове за отнемане на собствеността и поради това не са породили целения правен ефект – придобиване на правото на собственост върху имота от държавата. Спорът между страните по делото за собствеността върху имота е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 333/2002г. на Благоевградския окръжен съд. Доводът на дружеството, че ищецът се легитимира като собственик на имота едва с влизането на решението в сила на 07.02.2005г. е неоснователен, тъй като макар и да е оспорвано, правото на собственост на Д. Р. не е изгубвано и е съществувало през целия период на водене на делото. От отнемането на имота без основание през 1977г. до предявяване на иска по настоящото дело на 27.09.2005г., имотът е ползван от ответното дружество, респ. от неговия праводател, въпреки липсата на валидно основание за ползването. Изложените факти обосновават извод за наличието на неоснователно обогатяване на „ПРО” Е. за сметка на ищеца, изразяващо се в равностойността на средната пазарна наемна цена на имота. Като е съобразил възражението на ответника за погасяване на иска по давност, съдът е уважил иска за петгодишния период преди предявяването на иска – от 27.09.2000г. до 27.09.2005г., за сумата 220 148,31 лв., и го е отхвърлил за останалата част.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът „ПРО” Е. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Излага съображения, че съществени материалноправни въпроси са решени в противоречие със съдебната практика. На първо място това е въпросът за погасителната давност, решен в противоречие с ППВС № 1/79г.
На следващо място в противоречие със съдебната практика съдът е приел, че до влизане в сила на решението по ревандикационния иск дружеството е било държател на имота. Излага доводи, че през този период е налице добросъвестно владение.
Третият въпрос който поставя касаторът е, че собственикът дължи равностойността на извършени в имота подобрения, което в противоречие със съдебната практика не е обсъдено от въззивния съд. Представя съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел за начален момент на давността моментът на възникване на вземането, т.е. моментът, в който е възникнало обогатяването, съответно обедняването. Въпросът за началния момент на погасителната давност е решен от съда в съответствие с приетото в ППВС № 1/79г. В т. 7 на Постановлението е прието, че в случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 и на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, при начална липса на основание, погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията – в случая на облагите от ползването на имота.
Вторият формулиран от касатора въпрос е решен в съответствие с посочената от него съдебна практика. С решение № 222/02г. по гр.д. № 579/2001г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че с предявяването на иска за ревандикация добросъвестният владелец става недобросъвестен и от този момент дължи на собственика получените добиви от вещта и обезщетение за ползите, от които го е лишил. След уважаването на иска за собственост ответникът се превръща в държател на имота. Видно от данните по делото ревандикационният иск е предявен през 1999г. Претенцията по чл. 59 ЗЗД е уважена за период, следващ момента на предявяването на ревандикационния иск – за времето от 27.09.2000г. до 27.09.2005г.
Третия формулиран от касатора въпрос не е съществен за решаването на делото, тъй като не е предявен насрещен иск за присъждане на равностойността на извършени в имота подобрения.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 220 от 10.11.2008г. по в.гр.д. № 611/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: