О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр. София, 18.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 624 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, № 480 от 14.07.2009г. постановено по гр.д. № 425/2009г., с което е оставено в сила решение на С. районен съд от 18.11.2008г. по гр.д. №676/2007г. за отхвърляне на предявените от М. Н. Т. и С. Н. С. против Е. Г. М., И. Г. М., К. И. М., В. Г. Д. , Л. Х. М. и А. Х. М. искове за признаване за установено, че наследодателят на ищците Н, починал 1992г., към момента на образуване на ТКЗС в с. Г., Софийска област, е бил собственик на земеделски земи в землището на същото село, възстановени на наследниците на Н. Х. М. и Н. Н. М. , а именно пет ниви, две ливади, три пасища и зеленчукова култура, подробно описани по площ и местонахождение в решение на П. комисия – С. № 06001/01.02.1999г.
Жалбоподателите М. Н. Т. и С. Н. С. поддържат, че решението е неправилно поради несъобразяване със събраните доказателства. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се позовават на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Изтъкват, че решението противоречи на практиката на ВКС. Според тях от приложените писмени доказателства се установява, че те са собственици на имотите, възстановени на наследниците на Н. Х. М. и Н. Н. М. , защото съгласно записването в емлячния регистър наследодателят е разделил имотите между двамата си сина Н. и И. , поради което делът на Н. е самостоятелен, а не заедно с бащата. Изтъкват, че в резултат на приетото от съда ответниците са облагодетелствани два пъти – получават имотите на общия наследодател, както и тези на прекия си наследодател И.
О. по жалбата не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът установи следното:
Производството е по предявен от М. Н. Т. и С. Н. С. против Е. Г. М., И. Г. М., К. И. М., В. Г. Д. , Л. Х. М. и А. Х. М. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.становено е безспорно, че ищците са наследници на Н. Н. М. , починал през 1992г., а ответниците са наследници на неговия брат И, починал през 1953г. Двамата наследодатели са синове на Н. Х. М. , починал 1960г. Спорните земеделски земи са възстановени с решение на ПК С. № 0* от 01.02.1999г. на наследниците на Н. Х. и Н. Н. М. . Собствеността върху имотите е установена чрез извлечение от емлячния регистър от 1949г., където имотите също са посочени като собственост на двамата: Никола Х. М. и Н. Н. М. Налице са данни, че на ответниците като наследници на И. Н. М. са възстановени други земеделски земи. За да отхвърли иска съдът е приел, че ищците не са провели пълно, главно доказване на юридическия факт, от който черпят твърдяното право на собственост върху процесните имоти към момента на внасянето в ТКЗС. Счел е, че не е установено оригинерно или деривативно основание за придобиване на имотите от прекия наследодател Н. Т. на ищците за извършена приживна делба на имотите на общия наследодател Н в полза на двамата му сина не са подкрепени с доказателства.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК почива на твърдение за противоречие на решението с практиката, без да е формулиран изрично процесуалноправен или материалноправен въпрос, разгледан от съда, което представлява достатъчно основание за недопускане на обжалването. Представено е Решение № 257 от 14.06.1994г. по гр.д. № 815/1993г. на ВКС, ІV г.о. където се приема, че ако до внасяне на имотите в ТКЗС не е изтекла придобивна давност 10 години в полза на един от наследниците, който е владял имота, то собствеността върху този имот следва да се възстанови на всички наследници на общия наследодател. Разглеждана е хипотеза, подобна на настоящата, при която е поддържано твърдение за извършена делба на имотите от общия наследодател, което е останало недоказано. Не е налице противоречие на посоченото решение с обжалваното. В настоящия случай въпросът за придобиване на имота по давност от наследодателя на ищците не е разглеждан изрично в решението, защото такива доказателства не са събирани /ищците са се отказали от допуснатите им в първата инстанция свидетели/, а е прието, че твърденията на ищците за изключителна собственост на наследодателя им върху процесните имоти, не са подкрепени с никакви доказателства. Изложените доводи на жалбоподателите, свързани с преценката на доказателствата касаят правилността на решението и са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, които обаче не могат да бъдат разглеждани, без да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, тъй като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 480 от 14.07.2009г. постановено от Софийски окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 425/2009г. по жалбата на М. Н. Т. от гр. С. и С. Н. С. от гр. Я..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: