1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
[населено място], 15.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, Петчленен състав, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Мирослав Мирчев
Камелия Маринова
Веселка Марева
Мира Райчева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 31 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Бургас и Бургаски районен съд, повдигнат от последния с определение № 6322 от 01.08.2013г. по гр.д. № 6384/2013г.
Пред Административен съд – Бургас е подадена искова молба от П. Н. Д., намиращ се в Окръжния затвор – Б. с мярка за неотклонение „задържане под стража”, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – [населено място] с посочено правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., произтичащи от незаконосъобразен административен акт – Заповед № 31 от 21.01.2013г. на началника на Окръжен затвор- Б., която е била отменена впоследствие от съда. Със сочената заповед на основание чл. 248, ал.1,т.1 ЗИНЗС е разпоредено настаняване на ищеца в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия. С исковата молба е предявена и друга претенция за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 200 000лв.
С определение № 1617 от 24.07.2013г. Административен съд-Бургас е изпратил исковата молба, в частта й относно претенцията за 10 000лв., по подсъдност на Бургаски районен съд. Изтъкнал е, че заповедта на началника на затвора, издадена на основание чл. 248 ЗИНЗС, не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като не изхожда от административен орган при или по повод изпълнението на административна дейност. Затова претенцията за обезщетение на вреди, причинени от тази заповед, не попада в приложното поле на ЗОДОВ, а следва да бъде разгледана по общия исков ред.
С определение № 6322 от 01.08.2013г. по гр.д. № 6384/2013г. Бургаски районен съд е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като искът е по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Вредите, претендирани от ищеца, не произтичат от отношения на равнопоставеност, а от отношения, свързани с упражняване правомощия на длъжностни лица по повод извършване на административна дейност. Според съда, заповедта на началника на затвора е индивидуален административен акт, издаден в резултат на административна дейност и затова на основание чл. 128, ал.1,т.5 АПК спорът е от компетентност на административен съд.
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
С предявената искова молба ищецът претендира от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” две обезщетения за неимуществени вреди, причинени му по време на престоя му в Окръжния затвор – Б. в качеството му на задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Обезщетението в размер на 10 000лв. произтича от заповед на началника на затвора, издадена на основание чл. 248, ал.1,т.1 ЗИНЗС, която е била отменена от съда като незаконосъобразна. Именно тази претенция е обект на спора за подсъдност.
За да се определи дали искът подлежи на разглеждане по специалния ред на чл.1 ЗОДОВ или по общия гражданскоправен ред следва да се изходи от характера на правоотношението, от което се твърди, че произтичат вредите. В случая е видно, че отношенията между лицето, на което е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” и затворническата администрация не са равнопоставени, а са такива по упражняване на държавна принуда. Актовете на длъжностните лица на затворническата администрация, издавани спрямо задържаните лица в изпълнение на предвидени в закона правомощия /вкл. тези по чл. 248 ЗИНЗС/, са актове по изпълнение на административна дейност. Съответно претенциите за вреди, причинени от тях, подлежат на разглеждане от административните съдилища на основание чл.1, ал.2 ЗОДОВ и чл. 128, ал.1, т.5 АПК. Ето защо разглеждането на спора е от компетентност на първоначално сезирания административен съд.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска на П. Н. Д., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за заплащане на сумата 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна заповед № 31 от 21.01.2013г. на Началника на Затвора – [населено място], заедно със законната лихва върху сумата, е Административен съд – Бургас, на когото да се изпрати делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3.
4.