О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. София, 16.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 747/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Л. Г. С. и В. С. С. чрез пълномощника им адвокат Н. Л. срещу определение № 399 от 02.10.2012 г. по гр. дело № 1068/2012 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на четвърто гражданско отделение.
Ответницата М. Д. М. не е взела становище по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 399 от 02.10.2012 г. състав на четвърто гражданско отделение, гражданска колегия на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба, подадена от В. С. С. и Л. Г. С. срещу решението от 22.05.2012 г. по гр. дело № 2490/2012 г. на Софийски градски съд и е прекратил производството по гр. дело № 1068/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение. Съображенията, отразени в мотивите на цитираното определение, с които е обоснована процесуална недопустимост на касационната жалба са следните: с обжалваното въззивно решение е отменено решение от 07.11.2011 г. по гр. дело № 61837/2010 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени искове, предявени от двете жалбоподателки срещу М. Д. М. с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на всяка една от тях на сумата от по 5000 лв., представляваща ? от сумата по договор за заем в размер на 10000 лв., сключен на 22.12.2005 г. между ответницата по претенциите и С. В. С., наследодател на ищците; въззивното решение е постановено по дело, по което предмет на разглеждане са два обективно и субективно съединени иска, всеки от който е с цена до 5000 лв.; разпоредбата на чл.280, ал. 2 ГПК предвижда необжалваемост на въззивното решение.
Определението е правилно.
От обстоятелствената част и петитума на исковата молба се установява, че Л. Г. С. и В. С. С. са предявили самостоятелни искове, всяка от тях е претендирала по 5000 лв., сума представляваща ? от сумата 10000 лв., дължима по договор за заем, сключен на 22.12.2005 г. между М. Д. М. и С. В. С., наследодател на ищците. В. съд се е произнесъл по всеки един от исковете по чл. 240, ал. 1 ЗЗД с отделен диспозитив. Предявяването на исковете за общо разглеждане в едно съдебно производство с оглед общите факти / чл. 217 ГПК/ не означава, че е заявена една претенция, тъй като исковете са предявени от всеки от правоприемниците, съобразно самостоятелността на процесуалните им правоотношения, като обикновени другари, отразяваща самостоятелността на тяхното материалноправно положение /чл. 216, ал. 1 ГПК/. При тези обстоятелства правилно ВКС е определил съединяването на исковете като обективно и субективно, като е взел предвид характера на правоотношенията и предявяването на исковете от няколко ищци срещу един ответник. Въззивното решение е постановено по искове за парични вземания, обективно и субективно съединени за разглеждане в общо производство. Обстоятелството, че общата сума на вземанията, предмет на двата обективно съединени иска е 10000 лв., не променя необжалваемостта на въззивното решение, тъй като преценката за наличието на хипотезата на чл.280, ал. 2 ГПК, за изключване от касационен контрол на решения по въззивни дела се прави относно цената на всеки от обективно съединените искове, а не от техния сбор, който има значение за определяне размера на държавната такса, която се изчислява при предявяването им върху цената на всеки от тях. Съединяването на исковете за общо разглеждане не може да се отрази върху обжалваемостта им, защото предявяването им общо /в едно производство/ или самостоятелно / всеки иск в отделно производство/ зависи от преценката на ищците, не е условие за допустимост на иска поради съвместност на процесуалната легитимация, а разгледани поотделно, с оглед цената на иска на всяка претенция, постановените по тях решения не биха подлежали на касационно обжалване, т.е. изключването от касационен контрол при разглеждане в самостоятелни производства не би могло да се промени, ако са съединени в общо производство, след като решението по всеки от тях е необжалваемо. След като правилно е определил цената на всеки от исковете – до 5000 лв. законосъобразно съставът на ВКС е приложил разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което правилно е оставил без разглеждане касационната жалба.
С оглед на изложеното се налага извода, че ВКС с постановеното определение не е нарушил закона, поради което обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт следва да бъде потвърден.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия,
състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 399 от 02.10.2012 г. по гр. дело № 1068/2012 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: