2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. София, 18.02. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 128 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена от К. И. Б., молба с вх. № 1031172/09.08.2013 г. за отмяна на влязлото в сила решение от 21.03.2007 г. по гр. дело № 9712/2002 г. на Софийския районен съд, оставено в сила с решение от 15.01.2008 г. по гр. дело № 1551/2007 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя срещу [фирма] частичен иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата 450 лв. (при пълен заявен размер от 1 500 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди.
В молбата, като правни основания за отмяната се сочат тези по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, но изложеното в обстоятелствената й част е напълно хаотично и неясно, т.е. – не е спазено изискването по чл. 306, ал. 1, изр. 1 от ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. С разпореждане на съда от 13.01.2014 г., съгласно чл. 306, ал. 1, изреч. 2 от ГПК на молителя са дадени подробни указания за отстраняване на нередовността на молбата за отмяна, а именно: в едноседмичен срок от връчване на съобщението, с молба, с препис от нея за насрещната страна, молителят да изложи ясно, точно и мотивирано основанията си за отмяна на влязлото в сила решение, като ако те са по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК (както се сочи в молбата му) – ясно, точно и конкретно да посочи новите обстоятелства и новите писмени доказателства, на които се позовава и които да са от съществено значение за делото и да не са могли да му бъдат известни при решаването на делото, като посочи и кога са му станали известни; а също – ясно, точно и конкретно да посочи престъпните обстоятелства във връзка с решаването на делото, на които се позовава (неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на които е основано решението, или престъпно действие на страна или на неин представител или на член от състава на съда или на връчител по делото), както и присъдата, с която те са установени и кога същата му е станала известна.
Тези указания не са изпълнени от молителя. В рамките на срока за изпълнение на указанията молителят е подал молба с вх. № 1325/10.02.2014 г., с която дори не е направен опит за тяхното изпълнение.
Вместо това, с тази молба се иска спиране на производството по настоящото дело до постановяване на определение по ч. търг. дело № 360/2014 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, образувано по частна жалба на молителя срещу определение № 397/12.12.2013 г. по търг. дело № 4505/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба на същия молител за отмяна на друго влязло в сила съдебно решение, а именно – решение № 17/05.ІІІ.2002 г. по гр. д. № 788/2001 г. на Врачанския ОС. Това искане е неоснователно. Посоченото от молителя, висящо частно производство пред друг състав на ВКС, предмет на разглеждане в което е процесуалната допустимост на друга негова молба за отмяна на друго влязло в сила решение, по никакъв начин не е преюдициално по отношение на настоящото производство, т.е. не е от каквото и да било значение за правилното решаване на настоящото дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, включително – относно преценката за редовността и процесуалната допустимост на молбата за отмяна, подадена по настоящото дело. Това е така, дори и да е вярно твърдението на молителя, че молбата му за отмяна по другото дело почивала на „същите доказателства”, на която била основана молбата му за отмяна по настоящото дело. По тези съображения, молбата за спиране на производството по настоящото дело следва да се остави без уважение.
Тъй като, както беше посочено, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 306, ал. 1, изреч. 2 от ГПК молителят не е изпълнил подробните указания на съда за отстраняване нередовността на молбата за отмяна на влязло в сила решение, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 306, ал. 2 от ГПК, същата, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
Предвид непристойните изрази спрямо съда, използвани в молбата му с вх. 1325/10.02.2014 г., на молителя следва да се обърне внимание, че той дължи уважение към съда, като за обида на съда може да му бъде наложена глоба, съгласно чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 1325/10.02.2014 г. на К. И. Б. за спиране на производството по гр. дело № 128/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 1031172/09.08.2013 г. на К. И. Б. за отмяна на влязлото в сила решение от 21.03.2007 г. по гр. дело № 9712/2002 г. на Софийския районен съд, оставено в сила с решение от 15.01.2008 г. по гр. дело № 1551/2007 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 128/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението – в преграждащата производството прекратителна част, с която се оставя без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.