3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
[населено място], 17.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 917 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „ЛАКОСТ”-Париж, Ф. срещу определение №1286 от 26.07.2011 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. №915 /2010 г, с което е потвърдено решението, от 13.04.2010 г. по т.д. № 169/2009 г. на СГС, ТК, В ЧАСТТА имаща характер на определение, с което е прекратено производството по искането на жалбоподателя за осъждане на ответника [фирма] да заплати на основание чл.76, ал.2 , т.2 от ЗМГО сумата по разходите за съхранението и унищожаването на стоките предмет на нарушение на търговска марка.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.1 , т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в хода на процеса пред първата инстанция по иска с правно основание чл. 76 ал.1 т.3 и т.4 от ЗМГО от страна на ищеца е направено искане за осъждане на ответника [фирма] да заплати на основание чл.76, ал.2 , т.2 от ЗМГО сумата по разходите за съхранението и унищожаването на стоките предмет на нарушение на търговски марки рег. № 437 001 и рег.№ 723 443 за стоки от клас 25 по МКСУ, правата върху които са притежание на ищеца и са нарушени от страна на ответното дружество. Преценено е, че въпреки дадените от състава на първата инстанция указания за посочване на точните размери на претендираните разходи, ищецът не ги е изпълнил, поради което и в правилно производството по това искане е прекратено.
В изложението на основанията за допускане до касация от страна на жалбоподателя не се формулира конкретен правен въпрос, който обуславя правната воля на решаващия спора по същество въззивен съдебен състав, а вместо това е изложил повторно оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт, които са предмет и на обстоятелствената част на самата частна касационна жалба.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното определение. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалвания акт във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната частна жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1286 от 26.07.2011 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. №915 /2010 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.