4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№51
София,02.02.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 940 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 4 от 23.03.2010 год. по т.д.№ 3082/2009 год. на С. апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 626 от 21.07.2009 год. по т.д.№ 243/2008 год. на С. градски съд в обжалваната му от [фирма] част. С нея е определена началната дата на неплатежоспособност на [фирма]– 31.03.2008 год.
Не е представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор от ответника по касация [фирма] (н).
Производството по несъстоятелност е инициирано от кредитора [фирма], легитимиращ се като такъв по договори за търговска продажба, сключени на 04.09.2007 год. и на 09.11.2007 год., както и анекс към първия договор от 05.10.2007 год. Твърдението му е, че има непогасено изискуемо и ликвидно вземане , възлизащо на 1929838.48 лв. Сочи, че след 28.11.2007 год. не са постъпвали плащания по задължението към него. В молбата по чл.625 ТЗ се съдържа и довод, че на 08.08.2007 год. [фирма] е сключил договор за особен залог на търговското си предприятие като обезпечение на задължение в размер на 5000000 лв. и на 15.09.2007 год. заложният кредитор [фирма] е пристъпил към изпълнение.
Първоинстанционният съд е приел неплатежоспособност на [фирма] с начална дата 31.03.2008 год. и е открил производство по несъстоятелност в хипотезата на чл.630 ал.1 ТЗ. Въззивният съд е бил сезиран от [фирма] с искане за определяне на по-ранна дата на неплатежоспособност – 01.01.2007 год., поради това, че съобразно заключението на експертизата още към тази дата дружеството [фирма] не е разполагало с краткосрочни пасиви, достатъчни за покриване на текущите му задължения. Основавайки се на заключението на същата експертиза, въззивният съд е приел, че към 01.01.2007 год. затрудненията на длъжника са били временни, поради което началната дата на неплатежоспособност не следва да бъде променяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поставяйки три материалноправни въпроса: 1./ Кой е определящият критерии за началната дата на неплатежоспособност, подлежаща на установяване в хода на процеса. Предложени са 5 варианта на произнасяне по този въпрос: а) Цялостното обективно икономическо състояние на дружеството-длъжник, чрез показателите за извършване на финансово-счетоводен анализ на предприятието по смисъла на Н.-13 (отм.) – показатели за ликвидност; коефициенти за финансова автономност и задлъжнялост; коефициент за ефективност на приходите и разходите; б) Обективната възможност/невъзможност на длъжника да погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, независимо от размера на извършените или не от него плащания за определен период от време; в) Вида и размера на финансовия резултат съгласно баланса на длъжника към определени дати – печалба/загуба; г) Наличието на плащания към отделни кредитори и техния размер; съответно – датата на последни такива плащания; д) Наличието на плащания към кредитора, поискал откриване на производството по несъстоятелност; съответно датата на последното такова плащане; 2./ При наличието на достатъчно доказателства за неплатежоспособност, кой е най-ранния възможен момент, който съдът може да посочи като начална дата на неплатежоспособността; 3./ При установено от доказателствата по делото състояние на неплатежоспособност към една по-ранна дата и липсата на ангажирани от длъжника доказателства и надлежно противопоставено възражение за „временно затруднение” по смисъла на чл.631 ТЗ, може ли съдът служебно да определи, че към по-ранната дата затрудненията имат характеристиката на временни.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставените въпроси произтича от следното:
Преди всичко, така както е формулиран първият от поставените въпроси, той по-скоро касае критериите за определяне състоянието на неплатежоспособност на търговеца, а неплатежоспособността на [фирма] е безспорна и решението е влязло в сила в тази част.
Вторият от поставените въпроси е хипотетичен и до голяма степен съдържа в себе си отговора – преценката е за всеки конкретен случай, съобразно събраните доказателства, а ако бъде продължена хипотетичната линия на разсъждение – най-ранният възможен момент за неплатежоспособност на търговеца е датата на началната му регистрация.
Третият от поставените въпроси е неясен. Както бе посочено по-горе, съдилищата са мотивирали становището си досежно началната дата на неплатежоспособност към м.ІІІ.2008 год. въз основа на заключението на експертизата. Правилно или неправилно е становището на съда е въпрос по същество. Не става ясно какви служебно упражнени правомощия са обусловили изводите на въззивния съд според касатора, но във всеки случай следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от датата, посочена от която и да е от страните по делото, а се основава на преценката на доказателствата. Дали тази преценка е правилна, е въпрос по същество – чл.281 т.3 ГПК.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК при цитираната от касатора съдебна практика не е налице поради липсата на противоречие относно общите методи за определяне на началната дата (единен абсолютен критерий не може да съществува). Конкретните дати в съдебните решения действително са свързани с определени белези на неплатежоспособността – коефициентите по Н.-13, спиране на плащанията и пр. съобразно данните във всеки конкретен случай. Състоянието на неплатежоспособност е обективно, но определянето на началната дата е от значение по-скоро за съпътстващите искове/способи за попълване на масата на несъстоятелността, отколкото за същинското производство по несъстоятелност.
И на последно място, основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице и поради факта, че при действието на ГПК-2007 год., ВКС се е произнесъл по същия правен въпрос с решения по чл.290 ГПК – Решение № 115 от 25.06.2010 год. по т.д.№ 169/2010 год. на ВКС-Търговска колегия, ІІ т.о. и Решение № 33 от 07.09.2010 год. по т.д.№ 915/2009 год. на ВКС-Търговска колегия ІІ т.о. С тези решения съдът е определил релевантните общи критерии за определяне началната дата на неплатежоспособност, съобразно доказателствата по всяко конкретно дело.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 4 от 23.03.2010 год. по т.д.№ 3082/2009 год. на С. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.