6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
С., 03.02.2011 година
Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1195/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма],[населено място], [фирма],[населено място] и [фирма],[населено място] против решение № 7 от 19.03.2010 г. по т. д. № 3144/2009 г. на С. апелативен съд, с което след отмяна на постановеното от В. окръжен съд решение от 23.07.2009 г. по т. д. № 961/2006 г., е отказано да бъде утвърден предложеният от [фирма] и приет от събранието на кредиторите на 14.07.2009 г. план за оздравяване на длъжника [фирма],[населено място].
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, като молят за обезсилването му и за прекратяване на производството по делото, респ. за отмяната му и за утвърждаване на оздравителния план, предложен от кредитора [фирма].
Оплакването за недопустимост на обжалвания акт е обосновано с твърдението, че въззивната жалба е подадена от лице, което не е надлежно упълномощено, тъй като подписалият жалбата адвокат Николай М. е упълномощен от предишния управител на дружеството П. Б., но пълномощията му и извършените от него процесуални действия не са потвърдени от настоящия управител на дружеството Д. Д..
Неправилността на въззивното решение е аргументирана с неправилното прилагане на закона – чл. 700, чл. 703, чл. 704 и чл. 705 ТЗ, както и с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационните жалби са развити подробни съображения срещу изводите на въззивната инстанция, че предложеният оздравителен план не съдържа вярно посочване на видовете кредитори от гледна точка на обезпеченост на вземанията им; че приложената към плана оценка не е приета от събранието на кредиторите при предварително определяне на метода за извършването й; че планът не съответства на законовите изисквания в частта относно управленските, организационно-правните и други действия за реализирането му и че не е спазено изискването на чл. 189 ДОПК за съгласие на Министъра на финансите за разсрочване на публичноправното вземане на АДВ в размер на 140.67 лв. В тази връзка касаторите считат, че съдът е извършил преценка за целесъобразност на оздравителния план, която е извън предоставените му от закона правомощия.
В приложените изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е мотивирано с твърдението, че въззивното решение е недопустимо и че с него съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото. Като такива са посочени въпросите: 1. какви са правомощията на съда по утвърждаване на оздравителния план; 2. може ли допуснатата в оздравителния план грешка относно класовете кредитори да бъде коригирана по време на събранието на кредиторите чрез изявление на вносителя и последващо гласуване за приемането на поправения план; 3. как следва да бъде приета пазарната оценка на имуществото на длъжника – заедно с оздравителния план, като част от него, или на отделно събрание на кредиторите и то след друго такова за избор на оценител и метод на оценка. По отношение на първия въпрос касаторите поддържат основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /посочването на т. 1 от касатора [фирма] е неправилно, доколкото липсва позоваване на задължителна практика на ВКС/, а по отношение на другите два въпроса – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърдят, че по тези въпроси липсва съдебна практика и че произнасянето на ВКС по тях ще “допълни и детайлизира практиката на ВКС в сродни казуси и ще способства за унифициране на процедурата по оздравяване”, както и че произнасянето по въпроса за отстраняване на допусната в оздравителния план грешка ще допринесе за правилното прилагане на закона.
Ответникът по касация – [фирма],[населено място] /длъжник в производството по несъстоятелност/ – не заявява становище по касационните жалби.
Ответникът по касация – Национална агенция за приходите /кредитор в производството по несъстоятелност/ – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания по делото отговор по чл. 287 ГПК от 21.07.2010 г. същият е оспорил подадената от [фирма] касационна жалба по същество с искане за отхвърлянето й като неоснователна.
Всички останали ответници /кредитори, които не са подали касационни жалби/ – [фирма],[населено място]; Р. С. П. от[населено място]; Г. В. К. от[населено място] и “Ж.С. Г.” ООД,[населено място] – са изразили становище за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 707а, ал. 1 ТЗ, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на В. окръжен съд и да откаже утвърждаването на предложения от кредитора [фирма] план за оздравяване на длъжника [фирма], С. апелативен съд е приел, че планът не отговаря на императивните изисквания на закона. По-конкретно, съдебният състав е преценил, че оздравителният план не съдържа вярно посочване на кредиторите от всеки клас, тъй като в него вземанията на кредиторите [фирма], [фирма] и Г. В. К. са посочени като “обезпечени” по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а в действителност същите са “необезпечени”, доколкото вписаните възбрани и запори по изпълнителни дела не представляват обезпечение по смисъла на цитираната разпоредба. Като нарушение на закона въззивният съд е счел и факта, че приложената към плана експертна пазарна оценка на собствения на длъжника хотел “Т.”, находящ се в к. к. “С. бряг,[населено място], не е изготвена от оценител, който да е избран от събранието на кредиторите и по определени от същото метод и условия на оценяване на предприятието /чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ/. Констатирано е също, че предложеният план за оздравяване не съдържа конкретизация на необходимите управленски, организационни, правни, технически, финансови и други действия, които ще доведат до удоволетворяване на кредиторите, а в него са посочени само общи препоръки за бъдещата работа на предприятието, като изпълнението на плана е поставено в зависимост от настъпването на бъдещи несигурни събития. Според въззивния съд, не е изпълнено и императивното изискване на чл. 189 ДОПК за представяне на предварително писмено съгласие на Министъра на финансите, необходимостта от което в случая произтича от обстоятелството, че в плана е предвидено плащането на приетото публично държавно вземане /в размер на 140.67 лв./ да се извърши до края на първата финансова година, т. е. предвидено е отсрочване на задължението.
С. апелативен съд е преценил като неоснователно и оплакването за недопустимост на въззивната жалба на длъжника [фирма] поради подаването й от лице без представителна власт. В тази връзка е застъпено становището, че упълномощаването на подписалия жалбата адвокат е извършено от управителя на дружеството, който към онзи момент е П. Б. и че последващата смяна на управителя не води автоматично до отпадане на дадените на адвоката пълномощия, освен ако не е налице изричното им оттегляне от страна на новия управител Д. Д..
С оглед мотивите на въззивното решение и направените от касаторите изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не може да се приеме за доказана вероятна недопустимост на обжалвания акт, която съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС би обусловила допускане на касационното обжалване. Извършената от въззивния съд преценка относно редовността на въззивната жалба, с оглед представителната власт на подалото я лице, е изцяло в съответствие със закона, тъй като е отчетено единствено релевантното в тази връзка обстоятелство, че упълномощаването е извършено от законния представител на дружеството и че същото не е оттеглено от новия управител. Нещо повече, не само, че не е оттеглил дадените на адвокат Николай М. пълномощия, но с изрично пълномощно от 10.03.2010 г. /представено по т. д. № 3144/2009 г. на С./ новият управител е овластил същото лице да осъществява процесуалното представителство на длъжника [фирма] по това дело.
По отношение заявените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК:
Настоящият състав намира, че само първият от поставените въпроси – за правомощията на съда по утвърждаване на оздравителния план – отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно – да е значим за конкретното дело. По отношение на останалите два въпроса – за допустимостта планът за оздравяване да бъде коригиран по време на събранието за приемането му и за изискванията относно изготвянето и приемането на оценката на имуществото, предмет на сделката – посочената предпоставка не е налице. Безспорно, тези въпроси са важни, но не и определящи за изхода на спора. Изложените във връзка с тях съображения са само част от аргументите на въззивния съд, с които е обоснован изводът му за несъответствие на предложения план на императивните изисквания на закона. Наред с констатацията за незаконосъобразно изготвяне и приемане на пазарната оценка и аргументът, че планът не съдържа вярно посочване на кредиторите от всеки клас и че приемането му от кредиторите не може да санира този недостатък, самостоятелно и напълно достатъчно основание за постановения отказ да бъде утвърден оздравителният план, е приетото от решаващия състав, че същият не отговаря и на други две изисквания на закона, а именно – на изискването по чл. 700, ал.1, т. 5 ТЗ за посочване на управленските, организационни, правни, технически, финансови и други действия, които ще доведат до удоволетворяване на кредиторите, както и на изискването на чл. 189 ДОПК за представяне на предварително писмено съгласие на Министъра на финансите. Следователно, решаването на посочените по-горе два въпроса не е обуславящо за изхода на конкретното дело и поради това същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване.
Касационният контрол не може да бъде допуснат и по въпроса, за който е налице изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК за значимост за спора, тъй като по отношение на него не е осъществено заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Преди всичко, необходимо е да се отбележи, че преценката за наличието на посоченото основание следва да се извършва с оглед само на част от представените от касаторите съдебни актове, а именно – решение № 1667 от 10.11.1998 г. по гр. д. № 1426/1998 г. на ВКС, V г. о., определение № 945 от 30.12.2003 г. по ч. гр. д. № 829/2003 г. на ВКС, І т. о. и решение № 84 от 19.02.2004 г. по гр. д. № 860/2003 г. на ВКС, І т. о. Всички останали актове – определения за недопускане на касационно обжалване и решения на окръжни и апелативни съдилища, за които липсват данни да са влезли в сила – не следва да бъдат взети предвид, тъй като не представляват “практика на съдилищата” по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Цитираните по-горе актове на ВКС не доказват, обаче, твърдяното от касаторите противоречие в практиката по посочения въпрос. Преценката относно съответствието на предложения оздравителен план с изискванията на закона за неговото съдържание и за приемането му от събранието на кредиторите е извършена с оглед спецификата на всеки отделен случай, т. е. касае се за преценка на конкретните факти, които са напълно различни по всяко от делата – различие, което налага съответно и различни правни изводи относно законосъобразността на разглеждания план за оздравяване.
Поради всички изложени съображения, касационното обжалване на постановеното от С. апелативен съд решение не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 7 от 19.03.2010 г. по т. д. № 3144/2009 г. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: