4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София,21.01.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 954/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 84 648 от 28.09.2011 г. на С. И. С. от [населено място] срещу определение № 12 409 от 23.08.2011 г. по ч. гр. д. № 7859/2011 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV Д състав, с което е оставено без разглеждане подаденото от същото лице възражение вх. № 1016510 от 11.04.2011 г. /наречено „частна жалба”/ срещу заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от 28.07.2010 г. по ч. гр. д. № 35 880/2010 г. на СРС, 60 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно. Основанията за недопустимост и нищожност са аргументирани с твърдението, че при постановяването на своя акт, в противоречие с установените в процесуалния закон правила, съдът е действал едновременно и като въззивна инстанция и като първа инстанция – по отношение на частната жалба срещу определението на Софийски районен съд от 08.04.2011 г. за оставяне без разглеждане на възражението по чл. 414 ГПК и на искането за спиране по чл. 420 ГПК съдът е действал като въззивна инстанция, а по отношение на депозираното пред него възражение по чл. 423 ГПК – като първа инстанция. Искането за отмяна на обжалваното определение е обосновано с твърдението за неправилност на извода на решаващия състав, че възражението по чл. 423 ГПК е просрочено, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че постоянният адрес на длъжника е в [населено място], а призовката за доброволно изпълнение е връчена на съпругата му в [населено място].
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Преди всичко, следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на възражение вх. № 1016510 от 11.04.2011 г. /наречено „частна жалба”/, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал.1, т. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допускането на касационното обжалване не е обвързано от предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, не следва да бъдат съобразявани нито дадените в тази насока указания от въззивния съд, нито тяхното изпълнение от страна на частния жалбоподател.
По основателността на частната жалба:
За да остави без разглеждане депозираното от С. И. С. от [населено място] възражение вх. № 1016510 от 11.04.2011 г. /наречено „частна жалба”/ срещу заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от 28.07.2010 г. по ч. гр. д. № 35 880/2010 г. на СРС, 60, въззивният съд е счел, че същото е недопустимо, тъй като по отношение на него не е спазен предвиденият в чл. 423, ал. 1 ГПК 1-месечен срок. Решаващият състав е приел, че длъжникът С. С. е узнал за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение от момента на връчване на покана за доброволно изпълнение изх. № 2464 от 09.02.2011 г. с приложена към нея заповед за изпълнение, която е получена от съпругата на лицето с изрично поето по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК задължение да му я предаде. С оглед датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение – 14.02.2011г., въззивният съд е приел, че депозираното на 11.04.2011 г. възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е просрочено и поради това не подлежи на разглеждане.
Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК, за да е допустимо, възражението срещу заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 или чл. 417 ГПК, трябва да е подадено в рамките на 1-месечен срок, считано от узнаване на заповедта. В случая от данните по делото не може да се приеме, че длъжникът С. С. С. е узнал за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение на приетата от въззивния съд дата – 14.02.2012 г., на която копие от същата заедно с призовка за доброволно изпълнение е била връчена на съпругата на лицето. За да е налице узнаване на заповедта, необходимо е длъжникът да е получил информация за нейното издаване и съществуване. Фактът, че лицето С. С. – която също е длъжник по процесната заповед за изпълнение, е получила копие от същата не само за себе си, но и за частния жалбоподател, в качеството й на негова съпруга, не води автоматично до извода, че последният е узнал за издадената заповед за изпълнение, като се вземат предвид съдържащите се по делото данни, че съпрузите живеят в различни градове и отношенията между тях са влошени. Без значение в тази връзка е дали призовката за доброволно изпълнение и приложеният към нея препис от заповедта са били връчени надлежно в съответствие с изискванията на чл. 46 ГПК. Надлежността на връчването е въпрос, който е от значение при преценката за наличие на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за приемане на възражението, т. е. за основателността на това искане, но не и за неговата допустимост. С оглед на това и при липсата на ангажирани доказателства за по-ранен момент, в който длъжникът С. С. е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение, за такъв следва да се приеме датата 23.03.2012 г., на която същият е депозирал пред Софийски градски съд възражението си по чл. 423 ГПК. Оттук и изводът, че възражението е подадено в срок и поради това следва да бъде разгледано по същество.
Приетото в обратен смисъл от въззивния съд е неправилно, което налага отмяна на постановения от него акт и връщане на делото за разглеждане на подаденото от частния жалбоподател възражение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 12 409 от 23.08.2011 г. по ч. гр. д. № 7859/2011 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV Д състав .
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на подаденото от С. И. С. от [населено място] възражение по чл. 423 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: