О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№51
[населено място], 17.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2515 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на касационна жалба от [фирма], [населено място], представлявано от управителя И. Б., чрез пълномощника адв. С. Й., против решение № 696/16.04.2015г. по в.гр.д. № 294/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което се потвърждава решение № 4495/25.11.2014г. по гр.д. № 2830/2014г. на Пловдивски районен съд, ГО, 5-ти състав, с което е уважен искът на [фирма], [населено място] против касатора за установяване съществуването на вземане в полза на първото дружество за сумата в размер на 3600 лв., представляваща неизплатена цена за доставен ензимен препарат трансглутаминаза по фактура № [ЕГН]/ 09.09.2013г., ведно с обезщетение за забавено плащане на цената за периода 09.09.2013г. – 06.12.2013г. в размер на 89,18 лв.; сумата от 3600 лв., представляваща неизплатена цена за доставен ензимен препарат трансглутаминаза по фактура № [ЕГН]/ 23.09.2013г., ведно с обезщетение за забавено плащане на цената за периода 23.09.2013г. – 06.12.2013г. в размер на 75,15 лв.; сумата от 3600 лв., представляваща неизплатена цена за доставен ензимен препарат трансглутаминаза по фактура № [ЕГН]/ 08.10.2013г., ведно с обезщетение за забавено плащане на цената за периода 08.10.2013г. – 06.12.2013г. в размер на 60,12 лв., ведно със законната лихва върху неизплатената цена начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.12.2013г. до окончателното й изплащане.
Настоящият състав на ВКС при преценка допустимостта на така подадената касационна жалба констатира следното:
Съобразно исковата молба по гр.д. № 2830/2014г. на ПРС-Vс. ищецът е предявил за съдебно установяване спорни между него и ответника, сега касатор, материални права по описани три броя фактури за доставена и неплатена стока, всяка фактура за вземане в размер на 3 600 лв., както и за дължимо обезщетение за забава по всяка от тях в размер на законната лихва върху отделната главница за периода на забавата – от съответната дата на издаване на фактурата до предявяване на иска. По тези претенции са се произнесли и първоинстанционният , и въззивният съд.
На осн. чл.280, ал.2 ГПК / редакция към датата на подаване на касационната жалба – 04.06.2015г. – ДВ бр.100/2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв.- за граждански дела и до 10 000лв. – за търговски дела. Тъй като в настоящия случай е налице обективно кумулативно съединяване на искове по чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД, всеки от който с цена под определените от закона минимуми, то атакуваното с касационната жалба решение на ПОС не подлежи на касационно обжалване.
Подадената касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от [фирма], [населено място], представлявано от управителя И. Б., чрез пълномощника адв. С. Й., против решение № 696/16.04.2015г. по в.гр.д. № 294/2015г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: