3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 19.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1748/2015 година
Производството е образувано по касационна жалба на М. К. Т. от [населено място], област В., срещу решение от 21.08.2014 год. по в.гр.д. № 15391/2013 год. на Софийски градски съд, ІІ-д гр. отделение, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 61 състав, постановено на 10.12.2007 г. по гр.д. № 13755/23006 г. за отхвърляне на предявени срещу [фирма] искове с правно основание чл.66 от ЗЖТ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД: за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лв. за забавено изпълнение на договор за превоз на пътник, сключен с абонаментна карта № 325 103519 3 на 28.11.2005 г.; за заплащане на 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от лошо изпълнение на договора, изразяващо се в композиране на влака на друг коловоз и за заплащане на сумата 5 010 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от лошо изпълнение, изразяващо се в превоз по маршрут [населено място] – [населено място] само с една мотриса. С въззивното решение е оставено в сила допълнителното решение от 14.08.2009 г. на СРС за отхвърляне на предявения от М. Т. срещу [фирма]/ с предишно наименование [фирма]/ иск с правно основание чл.66 ЗЖШ, във вр.с чл.79 ал.1, пр.2 ЗЗД за заплащане на сумата 5 010 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от неудобството в резултат на промяна в плана за композиране на ЕМВ № 30158 и № 30151 и движението само на един ЕМВ, като е оставено в сила и второто допълнително решение на СРС, с което е отхвърлена молбата на М.Т. за допълване на второто решение, с присъждане на лихва върху главницата от 5 010 лв. за периода от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
С посоченото въззивно решение, постановено по реда на отменения ГПК, /след касиране на първоначалното въззивно решение/ са отхвърлени и предявените от М. Т. искове до размера на допуснатото при първоначалното въззивно разглеждане увеличение на исковете, както следва : за сумата 4 010 лв./разликата над 1 000 лв. до увеличения размер от 5 010 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от забавено изпълнение по процесния договор, изразяващо се в пристигане на ЕМВ от състава на влак № 30151 на гара В. след утвърденото разписание на 02.12.2005 г. и на 12.12.2005 г. и за сумата 4 810 лв./ разлика над 200 лв. до допуснатото увеличение на иска на 5 010 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от лошо изпълнение на договора, изразяващо се в композиране на ЕМВ от влаковия състав на влак № 30151 на седми вместо на първи гаров коловоз за периода от 01.12. -10.12.2005 г.
По делото е постъпила и касационна жалба от М. Т. срещу допълнителното въззивно решение от 08.01.2015 г., с което е оставена без уважение молбата за допълване на основното въззивно решение и произнасяне „по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 010 лв. – обезщетение за забава със законната лихва върху уважената претенция от датата на подаване на исковата молба”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ в редакция преди изм. с ДВ бр. 50/2015 г./ решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая, предмет на делото са три обективно съединени иска, с които ищецът претендира ангажиране отговорността на железопътното предприятие – превозвач за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение и неточно изпълнение на договорни задължения – по договор за превоз на пътници, регламентирани в Закона за железопътния транспорт. Цената на разгледаните от въззивния съд искове, преценявана поотделно за всеки един от тях /заедно с допуснатите пред въззивния съд увеличения на първите два иска/, е под 10 000 лв. Претендираните от ищеца обезщетения са насочени срещу железопътното предприятие/ превозвач, което по см. на чл.48 и чл.49 от ЗЖТ е търговец, лицензиран за извършване на железопътни превози на пътници и/или товари, съответно за предоставяне на транспортни услуги за превоз на пътници. Процесният договор за превоз е сключен в рамките на предмета на дейност на търговеца – ответник/ чл.286, ал.1 ТЗ/, поради което и атакуваните въззивни решения/ основно и допълнително/ са във връзка с търговски спор по см. на чл.365, т.1 ГПК, което обосновава извод за търговския характер на делото. След като предявените обективно съединени искове са под размера, до който е ограничен достъпът до касационен контрол, атакуваните въззивни решения не подлежат на касационно обжалване. Подадените касационни жалби като процесуално недопустими следва да се оставят без разглеждане.
С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от М. К. Т. касационни жалби срещу решение от 21.08.2014 г. и допълнително решение от 08.01.2015 г., постановени по в.гр.д. № 15391/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-д гр. отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: