О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 01.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 3264 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „ ФЗ П. и Щ.”-ЕООД,представлявано от управителите В. Щ. и П. П. и процесуален представител адв.Т. К. срещу определение № 1483/10.04.2014 г. по ч.т. д. № 458/ 2014 г. на Варненския окръжен съд.
Касаторът прави оплакване за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд относно активната му легитимация. Счита ,че след като договорът за цесия е вписан върху ипотеката и е извършено заместване на страната на кредитора , същото се инкорпорира в ипотечния акт и става част от него.Поради това намира за неправилен изводът,че се ползват данни извън съдържанието му, а така също и че лихвите не могат да се претендират в заповедно производство.Моли да бъде отменено определението и да бъде осъден ответникът да заплати исковите суми.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Посочва, че въззивният съд е приел, че относно наличието на притезание –главница, може да бъде ползван само документът, представляващ несъдебно изпълнително основание, но не и други данни, стоящи извън съдържанието му, в частност данни от надлежно вписан върху договорната ипотека договор за цесия. Приел е също така, че относно изискуемостта на притезанието – лихви, може да ползва други данни, извън съдържанието на този документ, посочени изрично в чл. 418 ал.3 ГПК и които следва да бъдат установени или с официален, или с изходящ от длъжника документ и поради това не могат да се претендират в заповедно производство, независимо че са уговорени в документа по чл.417 т.6 ГПК. Счита, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с определение № 76/14.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 666/2010 г.,ІV г.о.,произнесено по реда на чл.274 ал.3 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика, според което нот.акт за договорна ипотека , при наличие на двукратно прехвърляне на обезпеченото вземане с договори за цесия, вписани в книгите по вписвания са редовни от външна страна , съдържат всички данни необходими за индивидуализиране на кредитора и вземането и са налице предвидените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение , докато с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в обратен смисъл.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок , но не е допустима.
Касаторът е подал до районен съд- В. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за вземания в размер на: 34 900 евро главница, 3 519,78 евро лихва за забава , 1096,12 евро наказателна лихва и законната лихва от 06.02.2014 г. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 06.02.2014 г. по ч.гр.д.№1661/2014 г. на Варненския районен съд, 9 състав, с което заявлението е отхвърлено.Въззивният съд е приел, че: в хипотезата по чл.418 ал.2 ГПК същото следва да отговаря на изискванията за подаване на искова молба, като в т.12 от заявлението обстоятелствата, от които поизтича вземането следва да са подробно описани; в т.9 от същото е посочено, че искането се основава на договор за кредит ,обезпечен с договорна ипотека ,то е по чл. 417 т.6 ГПК и е индивидуализирано за нуждите на заповедното производство в достатъчна степен; в т.12 заявителят е посочил ,че документът,представляващ изпълнително основание е нот.акт за учредяване на договорна ипотека,същият е от предвидените в закона основания за издаване на заповед за изпълнение и е редовен от външна страна, а посоченият падеж е настъпил. Въпреки редовността на заявлението относно главницата обаче е намерил,че е налице пречка за издаване на заповедта, тъй като заявителят твърди активната си легитимация на основание договор за цесия. При изричната регламентация по чл.418 ал.3 ГПК приел, че не може да ползва други данни, стоящи извън документа, представляващ изпълнително основание, не може да формира изводи дали цесията е валидно извършена и породила своето действие, тъй като тези данни са извън документа по чл.417 ГПК , както и че са налице пречки цесионерът да се ползва от облекчения ред по този законов текст . Посочвил е, че относно изскуемостта на притезанието може да се ползват данни, стоящи извън съдържанието на документа, изрично изброени в ч.418 ал.3 ГПК,поради което лихви не могат да се претендират в заповедно производство, а освен това относно редовната лихва не е посочен начален момент.
Касационният съд намира,че касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Тя е насочена срещу определение на въззивен съд, постановено в заповедно производство. Актовете в това производство не подлежат на касационен контрол според приетото в ТР № 4 /18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. ОСГТК-т.8.Заповедното производство не е „друго производство” ,свързано с исковия процес по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.То е самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото.Триинстанционно производство законодателят е предвидил относно исковото производство и при изрично указване относно други производства, напр. чл.396 ал.2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл.540 ГПК за охранителното производство.В сега действащия ГПК заповедното производство замества това по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което също беше уредено съгласно чл. 244 ГПК /отм/ като двуинстанционно- ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. ОСГК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че според постановките на същото ТР- т.4-г, са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия и прехвърлянето на вземането е съобщено на длъжника.Въпросите относно акцесорните задължения са разрешени в т.4-а от ТР.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от „ФЗ П. и Щ.”-ЕООД, срещу определение № 1483/10.04.2014 г. по ч.т. д. № 458/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: