2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр. София, 12 юни 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1067 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „ОББ застрахователен – брокер“ ЕАД срещу решение № 5248/01.08.2018 г., изменено в частта за разноските с определение от 04.10.2018 г., поправено с определение № 704/10.01.2019 г., постановени по възз. гр. дело № 2972/2018 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 290959/12.12.2017 г., поправено с решение № 315232/17.01.2018 г., постановени по гр. дело № 72205/2017 г. на Софийския районен съд, като краен резултат са уважени, предявените от А. Т. М. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 7/16.08.2017 г. на представляващ дружеството-касатор, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „заместник изпълнителен директор“ при дружеството-касатор и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 41 141.34 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода 17.08.2017 г. – 17.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавни такси по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора „ОББ застрахователен – брокер“ ЕАД, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) попадат ли лица, които не черпят права от страните, подписали частен документ, в кръга от трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, спрямо които частният документ е непротивопоставим поради липса на достоверна дата; 2) допустимо ли е прекратяване на трудов договор, извън случаите на чл. 192 от КТ, да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя чрез законния му представител; 3) допустимо ли е при липса на изрична забрана в КТ институтът на упълномощаването да се приложи по отношение на прекратяването на трудовото правоотношение; и 4) допустимо ли е прекратяване на трудов договор по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от законния представител на работодателя. По отношение на първите три правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че те са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първият процесуалноправен въпрос – в противоречие с решение № 235/04.06.2010 г. по гр. дело № 176/2010 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 176/08.12.2010 г. по гр. дело № 3960/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 177/13.06.2012 г. по гр. дело № 1672/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; вторият и третият материалноправни въпроси – в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 6/2012 г. от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 9/01.02.2012 г. по гр. дело № 1033/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 86/22.04.2013 г. по гр. дело № 1624/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 113/17.07.2013 г. по гр. дело № 719/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. По отношение на четвъртия материалноправен въпрос касаторът излага съображения, същият да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Жалбоподателят навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът А. Т. М. в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд е установил по делото, че ищецът е заемал по трудов договор за неопределено време процесната длъжност „заместник изпълнителен директор“ при ответното дружество (сега касатор), както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ с процесната заповед № 7/16.08.2017 г., считано от същата дата 16.08.2017 г., като и заповедта е връчена на ищеца на тази дата. Установил е и че процесната заповед е подписана от името на дружеството-касатор от Т. П., действаща като пълномощник с права на работодател, упълномощена от Д. П. А. в качеството му на изпълнителен директор на дружеството. СГС е установил и че с договор за управление от 14.06.2017 г. на Д. А. е възложено да управлява и представлява дружеството-жалбоподател в качеството му на изпълнителен член на съвета на директорите му, като му е възложено и правомощието да сключва, променя и прекратява трудови договори.
Предвид направеното от страна на ищеца, оспорване достоверността на датата на договора за управление от 14.06.2017 г., въззивният съд е приел, че в тежест на ответното дружество-касатор е при условията на главно и пълно доказване да докаже съществуването на договора към датата на заповедта за уволнение. В тази връзка, позовавайки се на разпоредбите на чл. 180 и чл. 181, ал. 2 от ГПК и на решение № 213/15.01.2018 г. по гр. дело № 856/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, градският съд е изложил съображения, че формалната доказателствена сила на този подписан частен документ се изчерпва с авторството, че съдът няма задължение да приеме за достоверна посочената в него дата на съставянето му, както и че когато от тази оспорена дата се ползва страната, която е автор на частния документ, тя може да докаже достоверността на датата с всички доказателствени средства. СГС е приел и че ответникът не е ангажирал по делото такива доказателства, както и че при извършената служебна справка в търговския регистър – предвид изричните оплаквания и доводи във въззивната жалба на ответното дружество, е установено, че на 20.06.2017 г. като представител на дружеството е вписан Д. А., който е и член на съвета на директорите с мандат до 13.06.2022 г., но съдът е намерил, че това обстоятелство само по себе си не доказва, че към 16.08.2017 г. е бил сключен договорът за управление, доколкото по делото няма доказателства, че вписването е именно поради сключването на този договор. С оглед на това, въззивният съд е намерил, че прекратяването на трудовото правоотношение не може да се приеме за законосъобразно, тъй като липсва първата предпоставка за това – съществуването към този момент на договор за управление, по силата на който лицето, на което е възложено управлението на дружеството, да разполага с власт за това.
На следващо място СГС, предвид ТР № 6/2012 г. от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС, е приел, че в принципен план е възможно делегиране чрез общо пълномощно на работодателска власт за прекратяване на трудови договори на всякакви основания по КТ, но е намерил, че предвид спецификата на прекратителното основание по чл. 328, ал. 2 от КТ, такова делегиране на работодателска власт в случая е недопустимо. В тази връзка, позовавайки се на решение № 152/15.06.2016 г. по гр. дело № 1104/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, въззивният съд е изложил съображения, че с право на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ разполага единствено лицето, на което по силата на договора за управление това е възложено; че това следва от спецификата на договора за управление и произтичащите от него задължения за управителя, който на свой риск поема задължение за постигане на определен стопански резултат, поради което законът го овластява по своя преценка да прекрати трудовите правоотношения на служителите, за които намира, че не могат да допринесат за постигане на заложените в договора за управление цели; както и че в основата на това уволнително основание стои личната преценка на управителя, поради което не може да се приеме, че тази преценка може да бъде надлежно делегирана другиму. С оглед на това, въззивният съд е приел, че единствената възможност е, след като управителят е извършил тази преценка и е намерил за необходимо прекратяването на дадено трудово правоотношение, той да упълномощи друго лице за извършването му, но това трябва да следва изрично от самото упълномощаване. Приел е и че конкретният случай не е такъв, тъй като пълномощното, с което Т. П. е упълномощена, е общо и от него не може да се направи извод, че управителят А. е преценил за необходимо да бъде прекратен трудовият договор с ищеца и че е делегирал на упълномощеното лице едиствено формалното осъществяване на това прекратяване. По тези съображения СГС е приел, че дори по делото да е доказано наличието на договор за управление, то уволнението на ищеца отново би било незаконосъобразно, тъй като е извършено от некомпетентно за това лице.
С оглед всичко гореизложено, въззивният съд е намерил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за основателен, а предвид обусловеността им от него, е уважил и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Настоящият състав на ВКС намира, че трите материалноправни въпроса, формулирани в изложението на касатора, до голяма степен се припокриват по смисъл и съдържание, като най-близка до предмета на делото е формулировката на последния въпрос, която – уточнена и конкретизирана съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до следното: допустимо ли е уволнение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ да бъде извършено чрез пълномощник, упълномощен от представителя по закон на работодателя. Въззивният съд е разрешил този материалноправен въпрос в съответствие с правните съображения, възприети в решение № 152/15.06.2016 г. по гр. дело № 1104/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, на което съдът изрично се е позовал (но и при съществена разлика между фактите по двете дела). Същевременно, възприетото от СГС разрешение на този материалноправен въпрос е в пряко противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с ТР № 6/2012 г. от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които работодателят може чрез пълномощник да прекрати трудово правоотношение на всяко от предвидените в КТ основания за това, при които е необходимо волеизявление на работодателя. В същия смисъл са и посочените от касатора, решение № 9/01.02.2012 г. по гр. дело № 1033/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 86/22.04.2013 г. по гр. дело № 1624/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 113/17.07.2013 г. по гр. дело № 719/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, поради което въззивното решение е постановено в противоречие и с тях. С оглед на това, касационното обжалване следва да се допусне по посочения материалноправен въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По аналогични съображения следва да се допусне касационното обжалване и по формулирания процесуалноправен въпрос, който също се нуждае от уточнение и конкретизация а именно: относно съдържанието на понятията „достоверна дата“ на частен документ и „трети лица“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд е разрешил и този процесуалноправен въпрос в съответствие с правните съображения, възприети в решение № 213/15.01.2018 г. по гр. дело № 856/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, на което съдът изрично се е позовал, но същевременно – в противоречие с посочените от касатора, решение № 235/04.06.2010 г. по гр. дело № 176/2010 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и решение № 177/13.06.2012 г. по гр. дело № 1672/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, в които е прието, че „трето лице” по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа, и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа; следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране; другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи.
В заключение, – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните два правни въпроса: 1) материалноправен – допустимо ли е уволнение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ да бъде извършено чрез пълномощник, упълномощен от представителя по закон на работодателя; и 2) процесуалноправен – относно съдържанието на понятията „достоверна дата“ на частен документ и „трети лица“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 902.83 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5248/01.08.2018 г., изменено в частта за разноските с определение от 04.10.2018 г., поправено с определение № 704/10.01.2019 г., постановени по възз. гр. дело № 2972/2018 г. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя „ОББ застрахователен – брокер“ ЕАД в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 902.83 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: