О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
С., 21.10.2010год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като изслуша докладваното от съдията Т. ч.гр. д. № 490 за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на П. Б. М. чрез адв.Р. Х. срещу определение № 135 от 25.06.2010г.по гр.д. № 1662/2010г на Върховен касациоинен съд ІІІ г.о в частта , с което на основание 280 ал.2 от ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивно решение по гр.д. № 202/2008г на Видински окръжен съд ,за една отхвърлена разлика над присъдения размер от 672,36 лева , до претендираните 900,97 лева по главницата за вземане на основание чл. 128 т.2 от КТ и за разликата над присъдените 18,16 лева до размера на 79,21 лева мораторни лихви .В останалата част касационноот жалба не е допусната до разглеждане ,по критерия на чл. 280 ал.1 от ГПК
Частната жалба съдържа оплаквания за неправилност на определението, поради недопускане на спора до разглеждане по същество, в неговата цялост Коментира се негативния ефект върху трудовите права, като резултат от подобна практика .
Разгледана по същество ,жалбата е неоснователна
Касационната жалба е оставена без разглеждане от състав на ВКС ІІІ г.о на основание чл. 280 ал.2 от ГПК в обжалваната част ,тъй като е постъпила срещу отхвърлителния диспозитив на въззивното решение до пълните предявени размери на иска за главница и лихви . Обжалваемият интерес, преценен спрямо исковете в тази част , е под паричния минимум от 1000 лева по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК. От тази безспорна констатация следва и направения извод. Нормата сочи критерия,който Върховен касационен съд императивно следва да съобразява Критерият е стойностно изражение , следователно е приложим за всички оценяеми искове ,без изключение . Ето защо не може да бъде възприет довод ,че по отношение на парични искове за неплатени възнаграждения или други вземания по трудови правоотношения ,критерият на закона е неприложим по социални съображения .
Останалите доводи на защитата не са в обосновка на отменително основание по смисъла на чл. 278 ал.4 вр.281 от ГПК спрямо определението в обжалваната част , те касаят определението по чл. 288 от ГПК , което не подлижи на обжалване
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение № 135 от 25.06.2010г. по гр.д. № 1662/2010г на Върховен касациоинен съд ІІІ г.о в обжалваната част ,с която касационната жалба на П. Б. М. срещу въззивно решение по гр.д. № 202/2008г на Видински окръжен съд , е оставена без разглеждане .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.